2 min reading
УВУТ:
В коридора имаше някакво мълчание, някакво много странно, особено някак си… Приближих се до него и го дръпнах за опашката.
– Мълчание проклетууу!!! – развиках му се аз.
– Фо бе?! – отвърна ми уно.
– Яж ми гъзъ бе! – креснах му аз.
И уно зе, че млъкна.
ФТОРА ГЛАВА:
Беше ми омръзнало от шума в стаята. Нали знаете, онзи особен шум, който цари в иначе идеално тиха стая и който се дължи на трептенето на кабелите на електрическата инсталация зад стените. Трептят с удвоената мрежова честота, взаимодействайки си със земното магнитно поле.
Шумът идваше и от мислите ми. Една по една направо си плачеха за дефрегментиране. Направо за форматиране!!!
За това изляхох навън, в коридора. Хладното му мълчание отново беше там. По-замислено отвсякога. Очите му бяха много тъжни и сини, много светлосини като светлосиньото утро в най-светлосиния ми детски спомен.
Светлосини са твоите очи,
мълчание, тъжно мълчание. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up