Душа, Вярваш ли, че съществува Душата? Онова нещо, присъствието или
отсъствието на което ни различава от всички останали гадинки по света за добро
или лошо? Аз съм склонен донякъде да го повярвам. Ако аз имам душа, си я
представям като стая – моята разхвърляна (по мъжки начин – изглежда
безобразен Хаос, но всичко ми е на една ръка разстояние и зная къде е) стая.
Моята! И на всеки, който допусна като гост (за да се разходи из нея) вътре.
Дрехите на мислите ми се подават небрежно от някои от чекмеджетата и
шкафовете, другите – са пръснати по леглото, малко на пода и дивана. Изглеждат
разхвърляни наистина, безпорядъчни сигурно. Може би ги оставям така понякога,
за да могат хората, които допусна вътре, да виждат, че са различни. Че понякога са
красиви, понякога са странни, но те ме отъждествяват с това, което съм. Някъде из
безпорядъка на стаята, между мебелите, има едно старо (средновековно бих казал) ...