Душа на Воин - книга трета (Глава двадесет и шеста) 26

Грен бързо довърши разказа си за това , какво се беше случило с Баун в свърталището на бандата престъпници. Другите бяха вперили погледи в него и мълчаливо го  изслушаха. Рикен изглеждаше изключително притеснен и напрегнат и след миг рече:

• Господарю, Грен… тази работа дето е станала , за да вземете отровата… Най-добре ще е да остане между нас четиримата! Най-добре ще е  само ние да знаем изобщо за отварата , която искате да направите с мис Лиза! Ако стигне до вожда Рал-ат ще последват само проблеми и разправии! Ами пък, ако стигне слух до Раман , може да го използва срещу вас и господарката… Да ви очерни! Не, не … Рикен ви моли, сир! Моли ви , да не се връщате в гостилницата и да не се занимавате повече с онези хора! Останете тук с мис Лиза за сега и да не казваме на никой, за това дето направихме! И ние с Калийн ще си мълчим за тази тайна!

Младата тъмнокожа лечителка започна да кима одобрително с глава , като местеше тревожен и умолителен поглед между двамата избраници на божеството.

• Аз мислех да говоря с командир Корнел за тези престъпници, Рикен! Исках да бъдат заловени за доброто на града ви! - рече Грен на невръстния ловец.

• Сир… не ви съветвам и пак ви моля да мълчим! Хора като тях ще има винаги, колкото и бандити да бъдат заловени! Ние имаме друга по-важна задача! Ние трябва да приготвим отварата , която ще ви помогне да убиете звяра Вор ! Туй е по- ценно и наложително! След туй ако решите да ги издавате го направете, но не сега!

Избраният боец се замисли за миг… момчето беше право. Намираха се в достатъчно деликатна и несигурна ситуация в момента, за да я усложнява допълнително с преследване и залавяне на престъпни банди. Щеше да изчака , да помисли още и да види как ще се развият събитията.

• Добре, момко! Имаш право! Ще си мълчим за сега и всичко ще остане между нас четиримата! - рече му Грен и го тупна  по рамото с усмивка, за да го успокои.

Рикен видимо си отдъхна , като част от напрежението му го напусна и си позволи лека усмивка.

• Разкажете ми какво стана при вас! Явно не сте успели да намерите змията… Какво се случи? - попита ги избраният воин и заслуша с интерес. Лиза въздъхна дълбоко и започна да говори:
• Калийн , миличка, би ли разбъркала отварата? Благодаря ти, скъпа! Мили , щом ти тръгна с онези мъже , децата дойдоха при мен в гостилницата и аз им разказах какво сме намислили и какво ни трябва! Както знаеш , младата ни приятелка е начинаеща лечителка и има достъп до съставки и други полезни неща в техния център! Намерихме коне и тръгнахме натам, за да видим какво ще намери тя , но момичето ме предупреди предварително, че шансът й да се добере до нелегална в града съставка е доста малък. Все пак решихме да пробваме , за да видим какво ще излезе. Калийн влезе в центъра на лечителите, а  ние с Рикен се спотаихме отвън в близост, за да я изчакаме. Не след дълго приятелката ни се върна! Отровата от рогата усойница е била съхранявана на място в лечебния център , до което имат достъп изключително малко хора , най-вече главни лечители и ръководители на отдели от управлението на Джак-ран. Калийн обаче се върна с  нещо , което можеше да ни помогне и да е от полза. Тя намерила карта на мястото в джунглите, където често се срещат този вид змии и ние веднага поехме натам. Трябваха ни няколко часа за да се доберем до мястото , като Рикен оказа изключителна помощ с уменията и знанията си за дивите гори. - продължи Лиза и погледна с усмивка младия ловец, който засия от гордост. .- Стигнахме до едно доста голямо и силно обрасло с растения и трастика  блато… Ужасно място, Грен! Още щом започнахме да приближаваме, видях че навсякъде е пълно с големи насекоми , земноводни и влечуги, голяма част от които със сигурност смъртоносно отровни! Пробвах няколко магии, които не ни бяха от особена полза… Може би и някои от тварите да са били имунизирани към магия.Не зная… Просто пъплиха отвсякъде и не можахме да влезем на вътре и да потърсим змията. Тогава се сетих, че за подобни места и подобен лов, сигурно са необходими специални омагьосани костюми , с ръкавици и ботуши от дебела , здрава кожа. Истината е, че ме достраша да влезем към средата в блатото при толкова много отровни животни и да рискувам живота на някое от децата . И така… планът ни се провали и остана надеждата ми в теб, че ще успееш да намериш съставката! След няколко часа се върнахме в града и Рикен ни доведе тук , в своята палатка! Реших, че нямам какво да губя и започнахме приготовленията за отварата с надеждата да дойдеш с това , което ни трябва ! Което за щастие се случи! - довърши магьосницата с широка усмивка, протегна се през масата и погали ръката на Грен. Мъжът отвърна на нежния жест и те потънаха в тишина за известно време.

• Добре! А какво следва сега? - попита избраният воин. - След колко време ще е готова отварата?
• Утре вечер ще е готова, скъпи! Ще трябва да къкри известно време  и да се бърка , след което последно ще добавя червения съноцвет!  Доколкото разбирам няма да се връщаме в “При Фения” ? - попита Лиза и погледна към Рикен. Тъмнокожото момче веднага отвърна:
• Вие останете тук с господаря Грен , мис! Рикен ще иде да спи при майка си, за да не ви се пречка и притеснява! Щом си свършите работата в палатката ми ще ме известите и ще видим, къде другаде можем да ви настаним!
• Аз също ще си вървя , мис Лиза , ако позволите? - промълви и Калийн. - Имам задължения утре и също не искам да се пречкам тук , освен ако не заповядате друго…
• Разбира се, миличка! Разбира се ! Вървете където трябва, без да се тревожите! С Грен ще се справим ! Толкова съм ви благодарна,  деца мои! Нямаше да се справим без вас! - рече Лиза трогната и ги прегърна един по един продължително. - Вървете , хайде!

Двамата тъмнокожи младежи, след минута излязоха от палатката  с помахвания и усмивки, и избраниците на божеството останаха сами.

• Ще приготвя нещо за хапване, Лизи! Сигурно не си яла цял ден! Не зная как ще се реванширам на Рикен! Ще взема от провизиите му за да сготвя! - рече Грен на своята любима и след кратко търсене, намери месо и гъби, сред няколко щайги на земята. После излезе с храната навън , за да запали огън и да я изпече. Когато се нахраниха двамата влюбени легнаха на постелята в шатрата и заспаха изтощени.

Следващият ден мина бързо и неусетно. Двамата избраници на божеството го прекараха в разговори и заслужена почивка, като единственото им задължение бе отварата , която изискваше минимално внимание, докато къкреше на слабия огън. Щом навън започна да се смрачава Лиза каза , че е време за последната съставка и извади втората малка кутийка с червен съноцвет , която бе останала за тях. Грен застана до котлето заинтригуван , какво ще стане , когато любимата му пуснеше рядкото цвете вътре. Магьосницата добави последната съставка и в миг отварата започна да се избистря до почти пълна прозрачност.  След това тя бързо стана тъмна и гъста и от нея започнаха да изскачат червени искри.

• Приготви се, скъпи! След десетина минути ще е готова и трябва бързо да действаме! - рече Лиза. - Помогни ми да махна котела от огъня!

Избраният боец хвана големия съд за дръжките и го премести от пламъците.

• И какво сега, Лизи? -попита той нетърпелив.
• Изчакваме да изстине ! После ще накисна билки в отварата и ще ги хвърлим в огъня, за да се запалят и да започнат да кадят! Ще затворим хубаво входа на палатката за да се задими добре вътре и да успеем да вдишаме достатъчно от опиата! Ще направя набързо защитна магия , за да сме спокойни, че няма да ни притесняват! - довърши избраницата на божеството и започна да движи ръце и да изговаря странни заклинания. Грен в това време спусна завесата на входа на палатката. Лиза сложи няколко снопа растения в котела с магичната отвара и ги остави да се накиснат хубаво. После се обърна към любимия си и попита:
• Готов ли си ?
• Да, хайде! -отвърна Грен и въздъхна дълбоко.

Любимата му хвърли напоените с опиат растения в огънят и след малко те започнаха силно да димят. Лиза хвана Грен за ръката и го дръпна да седнат на земята , след което го прегърна и целуна нежно. Палатката бързо се изпълваше цялата със сладникав , гъст дим и воинът го вдиша смело и дълбоко. Започна да се чувства приятно замаян и сънен, погледът му се разфокусира , а тялото му се отпускаше все повече и повече… Мъжът легна по гръб на земята с блаженство и скоро започна да потъва в познат , безкраен океан от тъмнина…