Душа на Воин - книга трета (Глава двадесет и седма) 27

_______________________________________


Тази глава е силно вдъхновена от многото красиви видеа и записи на духовни учители и автори като:

-Adyashanti
-Echkhart Tolle
-Bentinho Massaro
-Mooji
-Rupert Spira
-Aaron Abke

________________________________________


Безплътният дух на Грен се намираше в безкрайност от тъмнина и абсолютна тишина, простираща се във всички посоки. Единственото, което усещаше до себе си бе присъствието на Лиза. След няколко мига, пред двете влюбени души се завихри игра на енерия и светлини, която бързо образува ярко, сияещо кълбо. То пулсираше и трептеше, като изминаха няколко секунди или може би  цяла вечност , преди от него да се чуе познатият ехтящ глас на Рагиел, който излъчваше, както всеки път спокойствие,душевен мир и нежна доброта.

-- Избраници мои! Доста се потрудихте този път , за да може тази среща да се случи! И бих казал, че може би няма по-подходящ момент за нея! Няма да губя много време в любезности , защото ефектът от отварата на милата ми Лиза скоро ще започне да отслабва и връзката ще се загуби! Ще ви кажа няколко важни факта, с които да ви наградя, че намерихте начин отново да дойдете при мен! Грен , Лиза ... Нямате време! Звярът, кръстен Вор от местните народи е в пъти по-опасен, отколкото  предполагате! Съществото унищожава цели планети и  светове, ако му бъде дадено време да расте и да се развива! Предстоят ви опасности и капани, за които не подозирате абсолютно нищо! Вор не е единственият ви съперник и претендент за моята божествена награда! Вече ви издавам твърде много, но както казах, мисля че е заслужено и на място! Пред всеки от вас стоят изключително важни избори, които ще формират това, което предстои в надпреварата! Усещам че в сърцата ви се е зародило чувството , на прекалено голяма сигурност  и увереност че ще победите и ще надвиете всеки , който ви се противопостави! Повтарям и ви предупреждавам! Подгответе се за неочакваното, никога не сваляйте гарда на вниманието си и когато светлината угасне и няма път назад продължете навътре в мрака , като трябва винаги да избирате правият път напред! Запомнете това! Времето ни е на привършване, любими мои, но мисля че ще стигне за няколко въпроса! Сигурен съм че имате такива!

Грен слушаше с изключителен интензитет и внимание. Той се опитваше да навърже казаното от Божеството, но можеше само да гадае какво означава всичката тази нова информация. Дали с Лиза не се бяха отпуснали прекалено много, наистина! Той дори не се бе замислял сериозно за варианта да не спечелят надпреварата и битките които им предстояха... Беше толкова уверен в правотата си и силата на светлата страна, на която с магьосницата бяха олицетворение , че не допускаше възможността да се провалят и злото да надделее накрая. А явно това беше също толкова вероятно да се случи според думите на Рагиел! Избраният боец започна да вижда наивността на възгледите и сляпата си увереност! След миг той рече:

-- Казваш , че Вор има силата да унищожава цели светове ?

-- Да , Грен! Съществото има най-голяма потенциална сила от всички други участници! -- отвърна Божеството.

-- Как да го спрем тогава? Трябва да има слаби места! Казваш че с Лиза нямаме представа пред какво ще се изправим от тук нататък , но не ни каза нищо конкретно! Може ли да получим насока , как на практика да го надвием? -- запита Грен сиянието, с огромната надежда да получи отговор , който да им даде шанс срещу Вор.

-- С огън ! Можете да го надвиете с огън , ако не е станало твърде късно! Нямате никакво време за губене! Всяка изминала минута приближава Вор към победата, а вас към това, от което най-силно се боите! -- рече Рагиел бързо, а избраният воин изтръпна от силна тревога за момент. Трябваше бързо да надвият звяра иначе щеше да стане това от което най-силно се страхуваше - да загуби Лиза завинаги...

След кратко мълчание и тишина Грен чу гласът на любимата си , която попита:

-- В абсолютна сила ли е правилото , че надпреварата може да има само един победител? Не може ли да бъде спечелена от силен съюз между двама участници?

-- Не и по начинът , който си представяш ,мила моя! Надпреварата може да има само един победител! Любовта , привързаността и силната, емоционална връзка също имат своите последствия! Всичко във всемира има своите ползи и недостатъци... като нож с две остриета е! Обичта между две души е нещо изключително красиво и ценно , но не е абсолютната истина! Тя може да замъгли реалността и също, потенциално да вреди и да пречи! Съжалявам, че те разочаровах, но не смятам и да ви залъгвам! С други думи , в момента в който сте се свързали толкова дълбоко и заобичали толкова силно и пламенно , сте се обрекли на това да загубите другия и да ви боли... или поне привидно да го загубите... В тази надпревара, нещата не стоят толкова различно от световете, от които идвате! И тук е абсолютно сигурно че ще преживеете загубата на обичано същество рано или късно, макар и пак казвам... привидно! - отвърна Божеството и отново последва кратко мълчание.

-- Защо използваш думата “привидно”? -- попита го Лиза разпалено. -- Искаш да кажеш че в действителност не можем да загубим връзка с никое любимо същество? Това ли имаш в предвид?

-- Навлизаме в материя, която е от много дълбок характер и не зная до колко ще е релевантна за вашата надпревара и сегашното ви ниво на осъзнатост... Но все пак ще се опитам да отговоря и дано това ти помогне и ти даде покой! Ти си права! В действителност никой никога не губи нищо и никого! Като Божество съм виждал проблясъци на абсолютната  сила създала всички сътворени светове! Тези проблясъци са ми показвали единството и безкрайността на всичко което е! Може да се каже че в действителност има само едно-единствено... нещо , което дори не е “нещо” , но не е и празнота или “нищо”. То е безкраен потенциал, с безкрайни възможности и изразява себе си чрез сътворението на всемира, от който всички сме привидна част! Къде би отишъл загубен любим човек? Ако всичко е едно и няма нищо различно или извън това едно , можеш ли наистина да загубиш каквото и да било? Може да наречем това едно “Абсолютния Бог”  , “ Единствената истинска сила ” , “Единственото което съществува” ! Да съществуваш изцяло спрямо това познание и да го виждаш винаги , във всеки и във всичко е сила която дори аз не владея напълно! А за вас на този етап от духовната ви еволюция би било близо до невъзможно... И въпреки това ви казвам всичко това за да знаете и да сте спокойни , че в най-дълбокото си измерение,  реалността е че винаги всичко е наред! Толкова наред , че никога нищо реално не се е случвало там и никога нищо няма да се случи! - завърши Рагиел своето обяснение.

--По объркана не съм била... - каза Лиза , а Грен се чувстваше по абсолютно същият начин...

-- Не ми е лесно да превръщам абсолютни истини в думи , Лизи! Дори е невъзможно! Но тези думи сочат към една абсолютна реалност, която ако бъде осъзната е краят на всички вътрешни и външни конфликти в една душа... Нямаме много време! Грен! Ще повторя нещо и искам да го запомниш! Ще разбереш момента за неговото приложение съвсем скоро! “Когато светлината угасне и няма път назад продължете навътре в мрака , като винаги  избирате правият път напред!” Нека  истината , силата и куража бъдат с вас! Сега е време да се разделим! Обичам ви , избраници мои...

Грен усети как нещо го тегли назад все по-силно и по-силно , като пред него се отвори тунел от светлина, в който пропадаше... След малко се върна в тялото си , което лежеше на земята страшно отпуснато и в пълен покой. Мъжът отвори бавно очи и видя любимата си Лиза да се размърдва и след миг погледите им се срещнаха , а на лицата им заиграха доволни усмивки...