Двадесет години по-късно

Седна срещу нея и запали цигара. Дръпна, закашля се и очите му плувнаха в сълзи. Не беше пушил от двадесет години. От същото време и не я беше виждал. Вместо някогашното момиче стоеше една уморена жена, която се появи от нищото, за да разтърси и без това объркания му живот.

Цигарата бавно гореше в пепелника, а той се чудеше кое го убива повече – никотинът или жената срещу него?

-    Разделих се с италианеца – започна тя.

Направи дълга пауза, но той само пушеше и я гледаше в очите, без да каже нищо.

-    Не мога да ти искам прошка, защото знам, че е непростимо. Убих мечтите ти… Мечтите ни…

Мъжът не мигна, не издаде нито звук, просто извади нова цигара от кутията и машинално я запали.

-    Не съм се прибирала от тогава… откакто се разделихме. Не ти писах, не ти се обаждах, защото би било лицемерно от моя страна, но се чувах от време на време с Марияна и тя ми разказваше за теб. Знаех за безуспешните ти връзки, за курвите,  алкохола…  Знаех, че бунтарят в теб е отстъпил мястото на онзи, от който винаги си се боял – безразличния. Знаех, че за всичко това съм виновна аз. Знаех, че си достатъчно горд, за да не ме потърсиш, да не питаш за мен, и че ще предпочетеш да се самоунищожаваш…

Сервитьорът мина покрай тях и той му направи знак.

-    Джак. За нея… не знам, каквото реши.

-    Водка с портокалов сок.

Приглади бавно косата си с дясната ръка и леко му се усмихна.
Изкушението, което винаги създаваше у него не бе заличено от времето. Чувстваше се едновременно възбуден и смазан. Искаше да я придърпа към себе си, да я целува с онази страст, тяхната си, и да правят любов до умопомрачение, но същевременно знаеше, че това е една илюзия, която още утре може да замине за нови двадесет години или за цял живот. Една илюзия, която едва ли би успял да преживее отново.

-    Ако искаш не ми отговаряй. Благодаря, че се съгласи да се видим. Не знаех каква реакция да очаквам от теб, дори не мога да прочета в очите ти какво мислиш. Или съм загубила способността си, или пламъкът в тях наистина е угаснал.

Идваше уж да го види, а го жегна най-безцеремонно. Дали умишлено или просто беше запазила откровената си страна, не знаеше, но наистина го болеше, защото се оказа права – беше сбъднал страховете си.

Погледна към преполовената кутия цигари и поръча поредния алкохол. Очите му бяха зачервени от дима, алкохола и болката. Изпи чашата на екс, премести се до жената на живота си, доближи лицето си до нейното и каза:

-    Този път ще е завинаги.