Седна срещу нея и запали цигара. Дръпна, закашля се и очите му плувнаха в сълзи. Не беше пушил от двадесет години. От същото време и не я беше виждал. Вместо някогашното момиче стоеше една уморена жена, която се появи от нищото, за да разтърси и без това объркания му живот.
Цигарата бавно гореше в пепелника, а той се чудеше кое го убива повече – никотинът или жената срещу него?
- Разделих се с италианеца – започна тя.
Направи дълга пауза, но той само пушеше и я гледаше в очите, без да каже нищо.
- Не мога да ти искам прошка, защото знам, че е непростимо. Убих мечтите ти… Мечтите ни…
Мъжът не мигна, не издаде нито звук, просто извади нова цигара от кутията и машинално я запали.
- Не съм се прибирала от тогава… откакто се разделихме. Не ти писах, не ти се обаждах, защото би било лицемерно от моя страна, но се чувах от време на време с Марияна и тя ми разказваше за теб. Знаех за безуспешните ти връзки, за курвите, алкохола… Знаех, че бунтарят в теб е отстъпил мястото на онзи, от който вин ...