Sep 12, 2014, 1:45 AM  

Двадесет и пет, нула, четири 

  Prose » Novels
1679 0 1
33 мин reading
2504
Борислав Ичев
Обожавам момента, в който всичко затихва, точно преди треньора ми да свирне и целият ми отбор пак да започне да тъпче земята като стадо говеда. Сякаш това е миг на съвършенство – пълна тишина, в която можеш да събереш мислите и да се отпуснеш. И естествено, докато се усетиш, мелето отново е започнало – един снаряд от безмозъчни гиганти се е изстрелял към отсрещната врата и хаотично тропат, тресат се, викат...
И, да, на следващия Ви въпрос – записан съм в училищния футболен отбор, против моето желание. Баща ми, който е световно изявен волейболист, реши, че липсата на спорт в ежедневието ми може да се окаже причина за „ленивото ми и асоциално“ изкривяване в по-нататъшни години. Всеки младеж трябвало да спортува нещо. Щяло да ми хареса само ако опитам. В последствие, останах силно разочарован. Какво по-точно му е увлекателното на това да биеш пътя до единия, пък после и до другия край на игрището, да прекарваш на зиг-заг топката през поставените в редица конуси, да рита ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ичев All rights reserved.

Random works
: ??:??