Двамата най-несвободни хора на света

Първият

  Първият е роден в Америка. Служител е в голяма инвестиционна банка и има заплата от 300 000 долара годишно. Както може би се досещате, става въпрос за човек от средните етажи на банковата система – едрите риби получават много повече. Не знае дали обича работата си, просто я върши машинално, с огромно старание, защото така е научен. Завижда на тези, които изкарват повече от него. Принуден е да работи по дванайсет, че и повече часа на ден, защото конкуренцията е жестока, освен това трябва да плаща ипотеките на къщата и вилата, и много други неща. Ако си загуби работата или бъде понижен по някаква причина, няма да може да погасява вноските. Няма да може също така да плаща на градинаря, детегледачката и слугинята; няма да може и да задоволява прищевките на жена си, която си пада по старинни английски мебели и постоянно търси за закупи такива. Страх го е, че няма да може да осигури на двете си деца образованието, което заслужават, а те, разбира се, заслужават Харвард или нещо подобно. Той има хобита, едното от които е фотографията, но не може да отдели време за него. Свободното си време прекарва с жена си или ходи на с колеги на партита, на които няма как да не отиде. Когато го заболи нещо, веднага отива на лекар, защото отдели ли се от работното място за ден-два, може да пропусне нещо важно и по този начин позициите му във фирмата да се разклатят. Съобразява се с грозната си и дърта шефка и ляга с нея, когато тя поиска, защото тя може да го уволни, ако не слушка. Той не обича жена си, оженил се е за нея, защото така е настоял баща му, а той е настоял така, защото е съдружник с нейния баща – иначе семейното богатство може да се разпилее. Не е особено начетен, но е ходил на много курсове и знае неща от рода на: кога да се усмихне на клиента, колко секунди да задържи усмивката си, колко силно да стиска ръцете на хората при ръкуване, на каква дистанция да стои от събеседника си при напрегнат разговор и съответно на каква при непринуден разговор. Гласува винаги за републиканците, защото те са „нашите”. Той има проблеми със съня, събужда се в четири сутринта и преглежда списъка от задачите, които трябва да отхвърли през деня. Не обича да играе голф, но играе, защото шефовете му играят. Обича тенис, но няма време за тенис. Внимава в какви сайтове влиза, защото не е сигурен дали няма да бъде проследен – с други думи не може да си позволи да погледа порно, когато се освободи за пет минутки. Има консултант за дрехите, който му казва как да се облича, и най-вече – кои вратовръзки са модерни в момента. Планира отпуските си една година предварително, като гледа да ги съчетае с някой бизнес ангажимент. Харесва рок музика, по-специално групи от седемдесетте години, но не си признава пред никого. Страни от старите си приятели, защото те имат по-нисък социален статус от него, а някои от тях дори все още носят дънки. Мечтае за едно-единствено нещо – да възроди голямото си хоби, а именно, колекционирането на модели на автомобили, в мащаб 1:24. Може да си купува дори най-скъпите модели, тези, които струват по хиляда долара, но не го прави, защото жена му е заявила, че това е детинско занимание и че на един сериозен банкер не подобава да колекционира колички.