Дядо Коледа под прикритие
Това определено не беше обикновена съботна вечер. Скуката ни бе обзела изцяло и цигарите може би щяха да вървят една след друга, ако имахме пари за достатъчно такива. Но всичко, което направихме и не направихме, нобичайният недостиг на пари и цигари, студът и гладът, дори и тънкият златен сърп на луната - всичко това предвещаваше необикновена вечер. Просто ние не го забелязвахме. И може би найвече липсата на пари ни отведе в тъмния парк, на счупената пейка до големия дъб. Реката шумеше долу, в коритото си, студеният вятър ни караше да треперим. Последните цигари, купени с последните стотинки, стояха безмълвни в смачканата кутия “Seven Hills”. Но скуката бе най-страшна. Часът бе едва 21:30, а разговорите не вървяха. Тогава се появи той. Чух, че го нарекоха “Дядо Коледа под прикритие”. Възрастен мъж, с дълга бяла брада и гнусен тик. Носеше голяма бутилка с червено вино. Изглеждаше мил и добродушен. Може би защото напомняше на стареца с червените одежди или защот ...