Пета глава
Мина една седмица, през която си стоях само вкъщи. Вейл ме посещаваше от време на време, но все измислях някаква причина да го отпратя. Не знам защо исках да съм сама, след като така се чувствах по-зле, но просто се затварях в себе си. Накрая той реши, че съм болна, и започна да идва още по-често. Носеше ми супа и подреждаше къщата, защото бях толкова незаинтересована от всичко около мен, че не се грижех за нищо, а той, незнайно защо, реши да се заеме с всичко.
Така измина доста време и аз най-после започнах да забелязвам този човек, който до преди това беше просто някой познат за мен. Беше с кафяви очи, черна коса, малко по-висок от мен. Слаб и сякаш за пръв път забелязвах – привлекателен.
Понякога решавах, че няма смисъл да бездействам и да се самосъжалявам и се взимах в ръце. Започвах да върша нещо, да се грижа за себе си, за къщата, за градината. Друг път ми писваше от всичко, спомнях си за Марчела и стоях по няколко дена в спалнята си.
В моментите, когато се чувствах по ...