Aug 13, 2009, 8:24 PM

Дъжд по никое време ( I част ) 

  Prose » Narratives
578 0 2
2 мин reading
Вали. Без да спре вали вчерашният дъжд, който навярно ще вали и утре, вече трети ден. Така или иначе май сме ядосали Господина с брадата над нас и той е решил да ни върне там, в другия свят, където вода и земя се сливат. В този сезон времето се променя механично - ту ще грейне слънчице, ту ще рукне дъжд, сякаш пробил с юмрук небесната катедрала. Но днес слънце няма и да имаш чадър е равносилно да притежаваш суши бар насред океана. Ако си инспектор с дълъг стаж и ти предстои скучен неделен следобед, дори машиналните размисли за времето са лишени от обичайната нотка горчивина. В ден като този може да очакваш всичко, дори дъжд по никое време...
- Хей, ще дойдеш ли с мен?
Едрият мъж изскочи от жълтото такси и стисна с лявата ръка момичето в края на тротоара. Дъждът се стичаше по широкополата нахлупена шапка, под която малките очички гледаха остро и язвително. Тясно скроеният шлифер стоеше някак смешно на мощната фигура и му придаваше пародиен вид. Но леката гърбица и здравите крака, обути ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко All rights reserved.

Random works
: ??:??