Вали. Без да спре вали вчерашният дъжд, който навярно ще вали и утре, вече трети ден. Така или иначе май сме ядосали Господина с брадата над нас и той е решил да ни върне там, в другия свят, където вода и земя се сливат. В този сезон времето се променя механично - ту ще грейне слънчице, ту ще рукне дъжд, сякаш пробил с юмрук небесната катедрала. Но днес слънце няма и да имаш чадър е равносилно да притежаваш суши бар насред океана. Ако си инспектор с дълъг стаж и ти предстои скучен неделен следобед, дори машиналните размисли за времето са лишени от обичайната нотка горчивина. В ден като този може да очакваш всичко, дори дъжд по никое време...

- Хей, ще дойдеш ли с мен?

Едрият мъж изскочи от жълтото такси и стисна с лявата ръка момичето в края на тротоара. Дъждът се стичаше по широкополата нахлупена шапка, под която малките очички гледаха остро и язвително. Тясно скроеният шлифер стоеше някак смешно на мощната фигура и му придаваше пародиен вид. Но леката  гърбица и здравите крака, обути в мокасини от телешки бокс, го караха да прилича на диво животно, свило се за скок. Младата жена потрепери, направи крачка встрани и почти впеценена се вмъкна в колата. Рязко изсвирвайки с гуми, тя се отдели от пешеходната зона, пръскайки мръсна кал. Изругах на глас и погледнах за номера, но позацапаните цифри на таксиметровата агенция ми се сториха напълно непознати. На задното стъкло клатеше глава плюшено зелено куче, една подробност, която не била могла да ми убегне дори и в дъжда.

Отправих се към службата, проклинайки и лошото време, и злочастния свой късмет. На вратата бе полицай, когото не познавах, на поздрава ми отвърна дружелюбно и чевръсто. Влязох в кабинета, запалих абажура рязко, бутайки в тъмното сивия телефон на бюрото си. Въздъхнах с облекчение от светлината, вдигнах слушалката и поисках сводката за престъпленията за последните 24 часа. Разчитах най-вече на любопитството на обикновения минувач, някой някъде да е видял нещо.

Не открих нищо изненадващо, трупът на млада жена, стиснала инстинктивно парче зелен плат бе открит в края на "Люлин". До кофите с боклук, грижливо покрита с черен найлон, за да не пречи на бездомните псета, обикалящи сметището. А в обаждане по телефона отпреди половин час пенсионер от района, любител на неделните разходки, бе продиктувал номера на таксито. Впечатление на пустата улица му направили здравият вид на похитителя и болнавия на девойката. Съобщението завършваше с извода колко невъзпитана е сегашната младеж, използваща наркотици и алкохол. И всякакви амулети като зелени кучета и прочие...