Залповете на дъжда следваха един след друг, прекъсвани от кратка тишина.
Грипната вълна бе отминала и вечерите в тенекиеното заведение на квартала отново се оживиха. В града се носеше слух за млад мъж, починал след усложнения от опасната болест, но сред личния състав на „Свирката” жертви нямаше.
Най-дълго остана на легло Ванко Тенекеджията, но той твърдеше, че това се дължи на стара стомашна болест. Язвата го мъчеше от години и ако не беше редовната ракиена терапия всяка вечер, сигурно щеше да го довърши млад и зелен. Доктора пък беше първият, който се изправи на крака и още в деня, в който му светна пред очите, се яви пред Тенчо. Кълнеше се, че е преборил грипа с билки и чайове. Лекарства не вземал, те били за пациентите. А грипът така или иначе си минавал самичък. „Една седмица с хапчета, седем дни без тях”, бодро заключаваше той. Единственото отстъпление от здравите му житейски принципи било, че пиел кафето си без коняк, както бил свикнал още като студент.
На младини при първото си ...