Дълг (III част)
Нещо зад стените на крепостта не беше както трябва. Стражите, които виждах, докато ме отвеждаха нанякъде, изглеждаха някак... странно. Вървяха забързано, движенията им бяха сковани и се оглеждаха повече от необходимото. Виждал съм такова поведение много пъти преди, но никога при такива обстоятелства. Според разказа на Лина, мероанската войска беше спечелила своята война и сега, някъде на север, тук ръцете ми потръпнаха, потушаваха последните безполезни бунтове и жалки остатъци от съпротива. Мероанските стражи, тук, зад стената на столицата, се страхуваха. Нямаше пиянска глъч покрай огньовете, нито весели дрезгави смехове. Не се усещаше апетитния мирис на печено месо - храната на победителите. Имаше само следване на заповеди, патрулиране, металните звуци на оръжия. Прекомерно много тишина в една грандиозна победа.
Бях се разконцентрирал и когато спряхме, осъзнах, че не съм забелязал точно откъде сме минали, за което се наругах безмълвно. Стояхме пред малка врата, скрита ...