Oct 27, 2012, 7:30 PM

Дългият обяд на Земята

  Prose » Others
593 0 1
2 min reading

Един ден обядвахме с Учителя Антарах. Скръстили крака под телата си, разположили се удобно, бавно и систематично унищожавахме отрупаната с храна маса. Когато привършвахме с храненето и лениво пощипвахме от десертното грозде, Учителят се усмихна, избърса длани в кърпата в скута си и започна:

- Нека си представим, че тази маса е Земята. Аллах я е отрупал с блага, плодове и различни пикантни храни. Около тая маса са седнали и от нея се хранят и мюсюлмани, и християни, будисти, атеисти... Всички хора на света. Храната никога не свършва, защото Аллах е милостив и щедър. Обаче всеки един от нас иска да вземе за себе си повече и повече, да се пресегне по-далеч и да достигне нещо, което друг някой смята за свое. Да заграби храна, вода, блага, земя. И да запази за себе си вече заграбеното. С едната ръка гребем от благата, а с другата държим оръжие, за да се защитим. Много често използваме ръцете си, за да нападнем, нараним, откраднем... Опитай се да се храниш без ръце. Да се храниш пълноценно и да вкусиш от всички храни!

Погледнах го учудено. Не знаех дали се шегува или говори сериозно.

Но той пъхна ръце под масата и се наведе. Започна да се храни с настървение. Опитваше да вземе от всички ястия, да отхапе повече и по-бързо да преглътне храната. Ефектът беше, че много повече храна падаше по масата и под нея, отколкото попадаше в устата му. Последвах го плахо. Така продължихме като животни да се храним няколко минути. Накрая Учителят Антарах се изправи, избърса лицето си от храната и като посочи с широк жест около нас се засмя:

- Виждаш ли – това представляват хората. Много повече ресурси съсипват, отколкото ползват. Унищожават безогледно дареното им от Аллах и след себе си оставят на Земята кочина! И защо е всичко това?

- Заради алчността? – попитах го аз.

- Не! Не само! Заради страха! Заради страха от другия, заради опасенията, че непознатият пред прага ти с различна от твоята вяра и кожа иска да ти стори същото, което ти на него! Затова държим ръцете си вечно под масата. А си представи, ако дланите ни са поставени открити и празни пред останалите и ако вместо с тях да съсипваме, унищожаваме и грабим творим блага и добро! Представи си тогава Земята как би изглеждала...

 

Честно казано – не можах да си я представя!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...