Дъмбо се потъркалваше на малките си колелеца и като нямаше какво да прави се усмихваше дружелюбно на току що поникналите пролетни цветя. Между другото, Дъмбо вечно беше усмихнат, неговата усмивка не можеше да се махне дори в моментите, когато му се плачеше, пък дори и ревеше. Просто така беше устроен: малко пластмасово слонче, което имаше колелца и седалка, та да могат малките хулигани да го възсядат. В самата му конструкция беше заложено да е усмихнат, но разбира се никой не се интересуваше как се чувства той. Обикновено малкият слон стоеше забутан в ъгъла на едно кафене и чакаше с надежда някой да му обърне внимание. Обръщаха му внимание, но само от онези малките хора (едни такива като хора, но доста по-малки и злобни). Това внимание винаги му струваше скъпо, защото тези малки същества го налагаха, малтретираха и удряха, а Дъмбо просто искаше някой да го погали и да му каже блага дума. 
    Една вечер, когато всички се бяха напили, както обикновено, Дъмбо стоеше забутан в тъмното до една пуста маса. Това кафене отдавна му беше дотегнало. Виждаше все едни и същи лица, все едни и същи пиянски истории, все един и същ сюжет. Вечерта преминаваше в закачливи подмятания и пиянски дрязги, когато се появиха няколко младежа видимо попийнали. Дъмбо не им обърна кой знае какво внимание, защото в град като този беше съвсем нормално да видиш "кусали" хора, но те му обърнаха. Единият от тях го забеляза и го сложи на пейката до масата. Тези младежи се държаха неочаквано дружелюбно към пластмасовия слон и дори му сложиха да пийне ром, но той не пиеше, защото мразеше алкохола от дъното на пластмасовата си душа. "Тези младежи не бяха като другите" това беше първото впечатление, което оставиха у безмълвния слон. Те го дариха със звучното и типично за слон име Дъмбо, а за да не бъде поредния слон те му дадоха и прякор - Флеша, заради големите флешове, които имаше на ушите си. Така за пръв път от някаква си безполезна, детска играчка Дъмбо се превърна в истинска и уважавана личност, която имаше име и всичко, както си му е реда. Тази вечер той се забавлява много и усмивката под хобота му не беше просто дизайнерско хрумване, а отразяваше истинските му чувства. След като си попийнаха биричка, младежите решиха да се снимат с Флеша. Това бе чест, която Дъмбо запомни за цял живот. Той очакваше младежите да се завърнат и приятелството им да продължи, защото освен с име, тази вечер, малкият слон се сдоби и с приятели.