Дъртьо
Онзи там, дето го изкарват, е новият. Доведе го дъщерята - една такава намахана, с акцент, като човек, живеещ отдавна в чужбина. С малко рязък глас и много бързаше. Остана само около 10 минути. После се качи на инжекциона и докато онзи да въздъхне, нея вече я нямаше.
Мълчи. Откакто е тук, мълчи. А дъщерята каза, че бил много контактен - лесно се сприятелявал, че даже и "жена" щял да си намери. Онази, с която живял напоследък, я блъснало кола. Тя, дъщерята, никога не я била виждала. Баща ѝ, дето се вика, може и да си измисля. Онази може просто да си е отишла. Или въобще да е нямало такава. Така де, каква ще е тая, дето ще се хване с Дъртьо заради едните му сини очи!
Това било обичайно нещо - каза. В тяхното семейство. И на Запад било тъй. Нали и двете ѝ баби изживели последните си дни в старчески дом. Тя, дъщерята, съвсем своевременно се погрижила да ѝ препише апартамента и къщата в Сопот. Така де, нямало да допусне баща ѝ да си намери някоя, дето да му лапне всичко. А той си живеел съвсем охолно. Пари не давал за дрехи, нито имал други сериозни харчове. Е, оплаквал се е, че му е тежко да плаща данъка на апартамента, ама тя много-много не му вярвала, щом имал ищах да ходи по екскурзии! Направил си устата по някое време да поживее при нея, в Срандеки. Харесвала му къщата ѝ на брега на океана - голяма, двуетажна, с градина и външен басейн. Искал с внуците си да управлява яхтата. Как не! Ако се гътне на легло, тя ли да го гледа!?
...
През нощта го чуха да вика в съня си. Миришело му на опърлено. Сънувал майка си, как намотавала на една пръчка памук и го запалвала. После с бързо движение си пърлела космите на краката. После пък излизала на балкона и крещяла:
- Ще скоча! Не ми се живее! Не ми се живее!
- Мамче! Недей! Послушен съм! - хлипал той.
...
На сутринта го намериха изстинал.
© Павлина Гатева All rights reserved.
