Ако той е сянка...
Ейд можеше да прочете в очите й чувствата, които би трябвало да е изпитвал Ромео в онзи момент. Страхът от това, което е подготвило провидението, от осъзнаването на невъможността да промениш нещо, да се бориш.
- Какво реши? - попита уморено и очите й отново се затвориха. Последна, ефимерна преграда пред надвисналата над главата й Съдба.
- Минаха хиляди години, откакто Оракулът ми каза, че „полукръвното слънце ще помръкне, за да върне на прокълнатия свободата от Аполон“.
- Направо невероятно, че вещицата ти го е казала толкова ясно. Чувала съм, че обикновено бръщолеви някакви неразбираеми глупости. - засмя се горчиво младата жена и се изправи. Погледът й срещна този на Ейдриан. - Предполагам не искаш да чакаш повече, за да се отървеш от Феб. Разбирам.
- В това положение съм от много време, ненавиждам го, но вече отдавна съм свикнал. - Мъжът я приближи и хвана нежно, но здраво брадичката й, за да не й позволи да прекъсне зрителния контакт. - Ще намеря детето на Аполон ...