Мога да започна с това, как се разцепих днес колко ми е замъглено сега,но не няма да започна така...дори няма да го спомена в текста, който ще прочетеш сега...Та днес както обикновенно трябваше да ходя на даскало и да се занимавам с глупостите наречени учители. Реших обаче, че тъй като имам само два часа и то при най-омразното нещо на света т.е. даскалката ми по математика...Та решихме с няколко приятелчетата да направим купона в часа, a пък к'вото ще да става...Та замислената простотия номер едно беше да се напушим като свине хаххааххаха...Доста лекомислено за всеки който има час при същество като Нела Неделчева...ахах забележете, че след две години преподаване и писане на двойки от нейна страна, същевременно ругаене и унижаване на обществени места от моя страна и научих тъпото име на тая кранта...Та, както и да е..Бях стигнала до там, че решихме да се напофим...Да де, не само го решихме, а направо го изпушихме т'ва решение...И тъй изпушихме три слимарки...ауе за 4 човека беше просто разбиващо....та дойде време за въпросните часове, които трябваше да караме.....ииииииии к'во да ви кажа седяхме и се смяхме като откачалки.Смяхме се буквално на нищо но все пак беше смешно...в крайна сметка ниското същество с къси криви крака;огромен дирник и малки цици...съществото, което като се усмихнеше ти бъркаше,с ужасно оцветените си във кафяво криви зъби,във очите(упс, извинете, вече си направи чейне и сега са изкуствени, но прави и бели :) не се знае до кога) и хрупаше солети, както заек хрупа морков, с единствената разлика, че заекът не плюе околните докато говори....хахаха кулминацията беше, когато една от загиналите не чак толкова героично в миризливата и уста солета беше изплюта върху дневника....някой би реагирал със изчервяване, извиняване и почистване на конкретната солета, но нееееее, Нела Неделчева ни скри топката просто....съвсем спокойно тя си взе гнусната сдъвкана и оплюнчена солета от разкъсания ни зверски дневник..лапна си я и продължи да говори, плюейки седящите на първия чин....интересно, нали?...Колко често ви се отдава възможност да видите нещо такова...Та да се върнем на въпросния час в който четири "невинни" същества бяхме изкарани на дъската за да решаваме задачи...Пхах, мислите ли, че човек в нашето състояние и с нашето мислене се подчинява, седяхме, подсмихвахме се в един момент нещо в главата ми прещрака, лампичката светна моторчето заработи и познайте......нееее, не решихме задачите, с две мимики се разбрахме и в разстояние от точно 5 секунди почти разбитата врата на класната ни стая се отвори и четири пощурели ухилени някои би казал ненормални хлапета се изнизахме като синци от скъсан гердан...Няма значение к'во е ставало, после така и не питахме, но се предполага, че догодина ще ни го върне тъпкано.....И бягаме ние, вдигайки цялото даскало на главата си и както си бягам нещо огромно се изпречи на пътя ми и аз се блъснах в него като във скала...за разлика от скалата обаче огромният бирен корем на директора беше пухкав и не болеше...сблъсъкът със купчината сланина не ми причини болка,но съвсем не се чуствах така след ритника в задника ми и оглушителния вой, който внезапно се разнесе из иначе "тихия" коридор.Краката ми омекнаха, усмивката се изтри от лицето ми и по простата причина, че вече нямах сили се сгромолих на пода,аххх ужас...лелите пак не си бяха свършили работата, на земята беше толкова мръсно, че почти не си личеше мозайката...стоварих се на пода, където ръката ми влезе в една иначе толкова симпатична и съблазнителна пица с кетчуп и маионеза,а приятно препечена пълна с течен шоколад поничка се размаза по задните ми части...И докато лежах безпомощна с изцъклени като стъкълца очи, през замъгления ми поглед видях само останалите от малката ни и иначе така сплотена групичка да бягат със все сили по стълбите, измъквайки, покривайки се и зарязвайки ме на пода в краката на директора (е знам, че става досадно повторение с думата "директор", ама как да му викам като не му знам името...е, хайде, ще го наричам "охлюв" и без т'ва му отива...И така въпросният охлюв реши, че трябва да стъпчи и малкото ми останало достойнство като мина над мен, прескачайки ме като труп с думите "в кабинета ми...ВЕДНАГА"....и ето го сигнала "тът-тът-тът" след два жълти картона (наказания) за последния месец това щеше да е или "нищо ново" или направо червен картон.....но май имах късмет този ден...при падането си бях навехнала нещо,странно защото нищо не усетих и сега не можех да стана,което ме спаси от поредния досаден и скучен разговор, чакащ ме в стаята....Но сега здравето на ученика е по-важно от всичко...поне на този принцип е класната ми (много пекана даскалка говори си, спори си и ругае все едно сме и на годините, без изобщо да и пука...а как и се отваря приказката на маса със салата и ракийка ще ви разкажа някой друг път).И така дойде училищната лекарка и зажужа заедно с помагачката си около мене.....Колко жалка бях в тяхните очи,не е истина, как болеше от коментарите им "божеее на къде отиват сега децата...виж го колко е зле.И това е дете в 8-9 клас..." тука аз прекъснах с думите "10...10 клас съм"....което изпрати ръката на жената директно върху челото и и се чу плясък отвратителен звук за човек в т'ва състояние....И така де...трябваше да изтърпя тъпите им коментари по простата причина, че не можех да стана...и докато аз лежах полуразплута в коридора, те седяха и обсъждаха младото поколение и т.н. .....естествено това не ми се понрави, за това станах и си тръгнах....ДА, ама НЕ, това се случи само в съзнанието ми, а в действителност плана не беше успешен, е поне млъкнаха и се заеха с мен....
Трудно било да носиш 178 сантиметров труп, който мърда по стълбите на долу...за това и решиха, че трябва да ме изпуснат....не беше много зле като изключим 10 секундното търкаляне по стъпалата на долу хилядите последвали синини и многото ми умрели клетки (е, нали трбва да имам оправдание за това, че съм толкова тъпа)...Когато слязах на първия етаж сама с бързия асансьор, двете пачи ме настигнаха и запъхтени започнаха да се вайкат как можело такова нещо....питате се какво нещо..и аз не знам :)
Вече близо до кабинета им те си изкараха аптечката, натъпкахаме с валериан, за да не ме боли (те са луди да ми дават валериан против болка, но като се замисля може и да са ми го дали защото погледът ми им проговори "майка ви пачи мръсни, ще стана и ще ви забухам") и след като бях пушила и след като бях надрусана с валериан трябва да ви кажа, че гледах на света с едни други очи и дори поничката по задника ми имаше страхотен вкус....ох, ох, ох, лошото тепърва започваше....причу се камбанен звън и стотина хюмнета заизлизаха от стаите, дигайки страхотен шум, който буквално се набиваше и разцепваше главата ми....и не ми стига това ами и бяха достатъчно любопитни и нагли за да се скупчат около мен, гледайки ме като някакъв новоткрит и неизследван рядък вид животно и правеха тъпи физиономии и тъпи изречения.....За момента чувах всичко като през тръба в която шума се смесва и не разбираш нищо (ей, т'ва определение и на мен не ми стана ясно), но отчетливо чух начина, по който свиреше буркана на линейка, която май приближаваше и....оооо не...затворих си очите и от там незнам :)
едва ли всички ще ме разберат...това е за хора с по-особен хумор :!)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
За което ти благодаря!Поздрав с Sublime-Smoke two joints!
