Съмваше. Полумракът бавно отстъпваше на Зората. В стаята беше тихо. Мъжът седеше облегнат на възглавницата и гледаше настъпващия ден. Ортопедичният матрак под него тихо вибрираше, масажирайки парализираните му крака. Но той сякаш не усещаше това... Очите му гледаха навън, в издигащото се слънце...
Беше красив, много красив! Тялото му беше изваяно като статуя на Аполон от непрекъснатите фитнес тренировки и работа с рехабилитатори. Устните, които сякаш непрекъснато се усмихваха и по които целият женски персонал на болницата въздишаше, сега бяха стиснати с някакво жестоко безсилие... Погледът му не се откъсваше от прозореца... сякаш очакваше някой... Чу се шум от двигател и в задния двор спря кола на Съдебна медицина. Момчетата с бели престилки скочиха чевръсто и потънаха из болничните коридори. Лицето на младия мъж застина... След известно време вратата отново се отвори и по рампата се спусна носилка, на която лежеше някой, завит плътно с чаршаф. Момчетата ловко вдигнаха носилката, за да ...