Прибирам се към къщи и пътьом решавам да вляза в кварталния магазин. Освен продавачката има само една жена, така че бързо ще свърша работа, или поне така си мислех.
- Искам сок от праскова.
Получава го, плаща, прибира си рестото и сока в чантата, обръща се да си тръгне, но в този момент решава, че е забравила нещо.
- Дай ми още един сок. От същия.
Отново плаща, рестото и сока бута в чантата, и прави крачка към вратата, после крачка назад.
- Искам и пет вафли. – Да, точно „Троя“ – потвърждавайки със жест предложението на продавачката.
Сметка-ресто, крачка назад, после напред – започвам да усещам дежавю.
- Дай ми и двеста грама сирене. От хубавото.
Жената ѝ реже парче, което излиза малко повече, но тя великодушно се съгласява.
„Предполагам, че вече е готова“, мисля си на ум.
- Довиждане.
„Не мога да повярвам“ , тръгва си. ...