Един обикновен ден
2 min reading
Будилникът звънна отново в шест сутринта. Отново дойде време за работа. Съпругът и вече беше заминал на работа един час по-рано. Детето пак беше останало да спи в приятелка след поредната вечер в дискотеката или да напише някое домашно,това ставаше често и тя като че ли вече го беше приела за нормално. Вече се приготви и отиде на работата си. Там шефът и изливаше гнева си върху нея и тя трябваше да търпи, защото в днешно време намирането на работа е много трудно, а и там надали шеше да е по-различно, само нова физиономия, която ше предявява своите претенции. Свърши работният ден, тя се прибра отново в своя дом и започна да готви вечерята за семейството си и седна да гледа телевизия.
След около половин час се обади съпруга и и каза:
- Здравей. Съжалявам, но днес отново ще закъснея, защото трябва да работя извънредно, не ме чакай.
След като затвори слушалаката, се надяваше дъщеря и като се прибере, ще може поне с нея да хапне и да я попита как е минал денят и в училище, поне малко да се порадва на детето си. И тъкмо се беше размечтала и дъщеря и се прибра и отново същите думи:
- Мамо, тази вечер ще остана в Анита, за да учим по математика.
- Не може ли аз да ти помогна? - попита майка и.
- Мамо, вече и обещах, а и с нея ще ми е по-лесно.- отвърна дъщеря й.
- Поне няма ли да вечеряш, преди да отидеш? - попита майката с надежда.
- Не, мамо, вече вечерях в Анита, ще си взема само учебника по математика и ще се видим утре - отвърна и дъшеря й. И целуна майка си по бузата и излезе.
Тя и тази вечер остана сама, без съпруга й и дъщеря и.
Отново започна да превключва каналите на телевизора и изведнъж на полезрението и попадна семейния албум. Започна да го разглежда, там бяха снимките от сватбата и, от раждането на детето, от почивките, прекарани от семейството сред природата, от селото при бабите, от морето.
Сълзите и потекоха, без дори да се усети. Липсваха и тези и искаше пак да е така поне веднъж седмично. Започна да си задава въпроси: Къде отиде сплотенността на семейството? Защо всичко стана толкова забързано, че всеки заживя в своя си свят и приема това за нормално?
Но тези въпроси нямат отговор, просто такъв е станал животът.
Тя стана, сложи албума на мястото му. Вечеря сама, без семейството си. Изгаси лампата на кухнията и си легна, защото утре всичко започваше отначало.
След около половин час се обади съпруга и и каза:
- Здравей. Съжалявам, но днес отново ще закъснея, защото трябва да работя извънредно, не ме чакай.
След като затвори слушалаката, се надяваше дъщеря и като се прибере, ще може поне с нея да хапне и да я попита как е минал денят и в училище, поне малко да се порадва на детето си. И тъкмо се беше размечтала и дъщеря и се прибра и отново същите думи:
- Мамо, тази вечер ще остана в Анита, за да учим по математика.
- Не може ли аз да ти помогна? - попита майка и.
- Мамо, вече и обещах, а и с нея ще ми е по-лесно.- отвърна дъщеря й.
- Поне няма ли да вечеряш, преди да отидеш? - попита майката с надежда.
- Не, мамо, вече вечерях в Анита, ще си взема само учебника по математика и ще се видим утре - отвърна и дъшеря й. И целуна майка си по бузата и излезе.
Тя и тази вечер остана сама, без съпруга й и дъщеря и.
Отново започна да превключва каналите на телевизора и изведнъж на полезрението и попадна семейния албум. Започна да го разглежда, там бяха снимките от сватбата и, от раждането на детето, от почивките, прекарани от семейството сред природата, от селото при бабите, от морето.
Сълзите и потекоха, без дори да се усети. Липсваха и тези и искаше пак да е така поне веднъж седмично. Започна да си задава въпроси: Къде отиде сплотенността на семейството? Защо всичко стана толкова забързано, че всеки заживя в своя си свят и приема това за нормално?
Но тези въпроси нямат отговор, просто такъв е станал животът.
Тя стана, сложи албума на мястото му. Вечеря сама, без семейството си. Изгаси лампата на кухнията и си легна, защото утре всичко започваше отначало.
© Емилия Ангелова All rights reserved.
