(Продължение)
- Какво става с онзи от 9-ти „а“? – питам я.
- Вече не знам. Не ми пише във facebook, а дори не му знам номера. Ох, толкова е сладък! – казва тя.
- Виж, мисля, че Деян го познава, ще искам номера му от него – опитвам се да се правя на състрадателна. Деян е гаджето ми.
- Сериозно? – ахва Алекс. – Мерси! – прегръща ме и се усмихва. Влизаме в кабинета по Български. Понеже чиновете са съединени, до мен сяда Александра, от другата ми страна Ивана – зубърката. Госпожата я беше сложила до мен. Е, поне в часа на спокойствие мога да я тормозя, без никой да разбере, защото горкото дете, много на сериозно взима заплахите ми. Добра компания е за убиване на време. Макар че почти винаги си водя монолог.
- Здрасти, Лъкс – поздравява ме Антон. Според сърчицата, които ми пише по стената във фейсбук, и които така усърдно се опитвам да прикрия, считам, че ме харесва, а аз много обичам да го обиждам.
- Защо не кажеш „Здрасти“ на гаджето си – Даниел. Както виждам, и двамата сте обърнали резба ...