В стаята не се дишаше. Беше налепена с мръсно-оранжеви тапети опръскани със злато и това допълнително ме задушаваше, а въздухът беше толкова гъст, че милиардите частици прах бяха заседнали в пространството и аз вместо да дишам се давех като змия, която се опитва да нагълта удушен плъх. Все пак атмосферата стелеше уют и аз се бях изтегнал почти еротично на леглото на баба ми, а те двете с майка ми отново се бяха oплели в повтаряне на клюките от последните 3 месеца, които бяха обсъдили още преди 3 месеца, но понеже нямаше какво друго да правят ги преповтаряха. Сигурно искаха да се убедят, че не са изпуснали нeщо или че са на едно и също мнение относно събитията, не знам точно, ама дори и да знаех, нямаше да го разбера. Аз никога не вземах участие в тези разговори. Вярно е - още от едногодишен неотменно присъствах на тях и както тогава, така и сега те ми действаха по един и същ начин – като доза валериан след псевдо нервна криза. Точно когато започнаха да преповтарят развода на Кичка Кучк ...