Най-лошата ми черта, както подчертава жена ми, е, че виждам и коментирам. Черта, породена от времето. Нали знаете – лошият живот извиква на бял свят добра сатира. В този смисъл днес вече е време да стигнем върховете на световния хумор.
Намираме как с всичко да се шегуваме. Например, със заплатите – увеличават ги. В смисъл, че раздават лупи, за да ги видим. А за потребителската кошница – направо телескопи.
Не ни спира даже международната обстановка. Рекоха, че хванали там нейде из чужбинско наш шпионин. Щети им нанасял за десетки милиони долари. И ние веднага – а къде са?
И нещо все за пари взехме да говорим. Абе, за пари човек е готов на всичко – дори и да работи. Макар че нищо не убива така желанието за работа, както заплатата. Е, и мързелът. Има хора, дето са готови на змии да се превърнат – само и само дори движението им да е лежешком.
То при нашенското заплащане да работиш е като да спиш със собствената си жена. Хем не ти се иска, хем трябва. Обаче, ако преди работа си и спал с нея ...