Един турчин в България
Вчера се видях с един турчин, с когото не се бяхме виждали от много време, може би повече от 15 години.
Човекът е управител на филиал на турска фирма в България. Дошъл е преди 20 години, когато той самият е бил на 24, наскоро завършил университет, млад инженер. Горе-долу по това време и аз се запознах с него. Беше слабичък младеж с живи умни очи, с мечти и амбиции да покори върховете на бизнеса. Не говореше български. Разбирахме се на развален английски, поне моят беше развален, а неговият беше доста добър. Говореше скромно, но уверено. Беше малко уплашен – все пак трябваше да установи бизнеса на фирмата в нова и почти непозната за него страна. Полагаше много усилия. Личеше си, че в университета е учил здраво. Прилагаше модерни маркетингови подходи – нещо, което тогава за българските „бизнесмени“ беше екзотика или по-скоро обявяваха маркетинга за нещо западно, далечно и едва ли не, неприложимо в българските условия. Малко, по малко усилията на младия турчин давах ...