Една "истинска" сюрреалистична история

 Една сутрин се събудих и гледам - няма ме!! Станах изведнъж и започнах да се оглеждам. Къде съм, по дяволите? Погледнах под леглото, в някой гардероб. Нямаше ме никъде! Прерових цялата стая, но никаква следа. Излязох в коридора и започнах трескаво да проверявам във всяка стая. Оглеждах всеки ъгъл, всяка дупка. Бях изчезнал!
  Отворих външната врата и се загледах. Беше все още тъмно, но откъм изток вече осветляваше. Тръгнах към двора, като отново проверявах всеки кът.

Имаше един период в миналото ми, в който често се будех от сън и говорех. Дори една нощ бях тръгнал някъде в неизвестна посока. Обаче това беше в детството ми, вече беше минало и сега сънят ми беше спокоен. Винаги се будех на мястото си. До сега! Когато не се заварих на леглото!
  Любимото ми място беше под крушата. Често се излежавах там през лятото, дори често заспивах под хладната сянка. Но под крушата беше празно! Къде може да съм отишъл? Проверих под ямата, в един стар сандък, дори под автомобила - никакъв резултат! Небето вече имаше тъмносин цвят. 

  Изведнъж ме осени идея! Гората! Като малък често ходех по нощите там да гледам как луната се провира между дърветата. Хукнах със всичка сила към гората. Когато влязох вътре, се видях - бях се излегнал на едно дърво и спях! Идея си нямах какво правех там. И дали изобщо съм се прибирал.
  Събудих се и тръгнах обратно към дома.