Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. Не че свърших нещо кой знае какво - напълних торбите с покупки и със симетрично опънати ръце си правя сметка за генерално почистване на дома, докато се люлея в трамвая на път към къщи. Ще използвам, че мъжът ми е в командировка, ще хвана синковеца да помага (стига е мързелувал пред компютъра). Вече съм на площадката пред входната врата, окичена с торбички като коледна елха. Звъня. Никой не ми отваря. Отвътре дъни музика. Няма как - пускам торбите на земята, ровичкам пет минути в дамската чанта, докато си намеря ключа и след цяла вечност вече съм в антрето барабар с покупките. Вратата на детската стая се отваря и се показва изплашената физиономия на сина ми Мирослав. Музиката зад гърба му секва.
- Мамо, не влизай!- крясва Миро!
Вкарал си е момиче! Та той е само на шестнайсет! Какви ги върши? Как тъй няма да вляза?” Тръгвам към вратата, избутвам го и нахлувам. Срещам погледа на Илко - съученик на Миро, който е замръзнал на дивана с не по-малко изразителна уплаха на лицето. Погледът ми слиза надолу и върху масичката пред дивана съзирам банкноти. Пари на купчинки, страшно много пари…
- Господи, какво значи това?! Мирославе, искам обяснение!
- Мамо, не е това което си мислиш!
- А, какво е обясними?
- Мамо, не се безпокой по късно ще ти обясня, става ли ?
- Добре. Но искам да знам какво сте направили!
След това синът ми ме изгони от стаята и аз се запътих към кухнята за да разтоваря торбите с покупките. Малко след като бях приключила покупките, когато чух че звънеца звънни. Тъкмо излизам от кухнята за да отворя вратата, синът ми вече беше отворил и държеше някакъв кашон.
- Мирославе, какво е това ? – в очите му виждах колко се беше притеснил.
- Нищо мамо, спокойно една пратка е, не е нищо споко.
- Искам обяснение за всичко, чу ли ме ?
- Да. Не се притеснявай ще ти обясня.
Мина покрай ме и си влезе в стаята и тръшна вратата след себе си. След около час и половина Илко излезе от стаята на Миро с една претъпкана раница. Малко след него излезе и сина ми, по начина по който се вървеше към кухнята разбрах, че нещо не е наред и тъкмо смяташе да започне да ми обяснява, аз го прекъснах:
- Не се притеснявай, мамо, можеш да ми кажеш какво е станало.
- Ами, не съм много сигурен, защото не е нещо с което се гордея но просто ми трябваха пари, съжалявам мамо.
Бях се притеснила след тези думи, но синът ми е добро дете може би преувеличава малко.
- Какво искаш да ми кажеш с това?
- Ами мамо на ли знаеш, че ми даде пари да платя данъка на къщата, която е на село.
- Да какво за нея, нали плати данъка?
За малко замълча явно за да обмисли как да ми го каже.
- Значи мамо, докато вървях към общината за да платя данъка се видях един стар приятел, с който се заговорих и той ми предложи да седнем на кафе. Нали говорим си ние времето минава и аз забравих за данъка. Тъкмо бяхме излезли от кафето забелязах, че ми я нямаше чантичката и като се върнах я нямаше. Отидох до бара да попитам дали някоя сервитьорка не я е прибрала...
- И какво сега изгубил си парите за данъка на къщата както и своите документи сега от къде ще вземем пари бе момче ??
- Тъкмо това щях да ти кажа. Значи вече се бях притеснил много когато едната сервитьорка ми каза, че едно момче я е намерило паднала до диванчето и като проверих портмонето ми беше там с всичките ми документи, но парите ги нямаше.
- Добре изгубил си парите за данъка, а от къде са тези пари, а?
След този мой въпрос той стана отиде до стаята и ми показа съдържанието на кашона, бях много учудена като видях какво има в него и за малко да не припадна, така след като се освестих той продължи.
- Мамо, това го правя за да мога да събера отново парите за данъка на къщата и за наема на апартамента. Иначе нямаше да го направя...
- Да направиш какво? - бях толкова изненадана от съдържанието на кашона, че не можах да навържа последствията.
- Мисля, че се подразбира от съдържанието на кашона.
В очите му виждах толкова страх. Може би ако внимава няма да го хванат.
- Мирославе, мамо моля те внимавай много, чули ме ?
- Да мамо, не се притеснявай. Аз вече приключвам с поръчката.
Не исках да го оставя да прави това, но нямах друг избор. Ако не платим данъка до края на седмицата ще ни вземат къщата. През следващите дни бях много нервна от всичко това, което явно ми е проличало по време на работа, защото колега ми предложи да ми вземе смяната аз да се прибера да се наспя - той си мислеше, че не съм се наспала затова съм толкова разсеяна, но беше далече от истината. По-добре да си мислят това отколкото да нещо друго.
Тъкмо когато влизах в хода на блока чух гласове, мисля че се караха, но когато наближих апартамента, разбрах че гласовете се чуват от нашия апартамент. Когато влязох видях Миро и Илко да се карат.
Не разбрах много за какво се караха, но явно беше заради поръчката. Когато ме забелязаха спряха да викат и се по успокоиха и Илко си тръгна. След като излезе Миро дойде показа ми касовите бележки от това, че е платил данъка и един плик - предполагам парите за наема и ми каза:
- Мамо, това няма да се повтори обещавам ти, мама да те подлагам отново на такова напрежение.
- Добре не се притеснявай. Вече всичко е приключило и да искаме не можем да върнем времето назад. Но ми обещай нито дума на баща ти.
- Добре, мамо.
И така приключи тази отвратителна седмица.