Една малка част от нощта
В една малка част от нощта аз лежа тихо цялата в сълзи, а раните в сърцето ми, измити от греха не спират да напомнят за себе си. В една част от нощта усещам тежест някъде дълбоко. От колко време е така? Съзнанието ми не спи, душата ми не спи. А някъде навън ... вали дъжд - силен и проливен дъжд... Отнета истина ... Отнети часове ... Откраднати мигове в една малка част от нощта. Аз мразя оставащото време, неизживяно, несънувано. Незапомнени думи, незначителни ... Ти си там, където и най-силната любов не би могла да те достигне. Ти го искаше, нали ? Затова не можах да те спася. Затова не можах да остана...
В една съвсем малка част от нощта, аз плаках за китарата, защото тя бе останала назад, някъде в миналото, далеч от нашето щастие. Тя звучи тихо, тя тъжи, тя жали за нашите песни, за нашата любов ... Тя никога вече няма да запее истински. Никога няма да омагьосва чрез твоите пръсти ... Ти си там, на най-тъжното място, където няма китари, там, където няма вълшебства ...
В една част от нощта ми е най-трудно. Когато знам къде си и защо си там. Когато знам, че АЗ те прогоних. Защо бях толкова слаба? Да, аз бях малка, неопитна, нещастна ... И ти можеше да ми дадеш всичко! Но никой не посмя пръв да протегне ръка. О, тази болка! В тази част от нощта тя е почти смъртоносна. Знаех го, знаех го ... Но не успях. Не намерих навреме сърцето си. Китарата ме викаше, а аз бягах все по-силно. По-силно, по-бързо, по-надалеч! ... Пътят е толкова дълъг. Ще те срещна ли някъде там? Съществуваш ли още в моя свят? Не, ти си съвсем другаде!
Осъзнах всичко това в една малка част от нощта!
© Момиченце All rights reserved.
