Fallen (Момиченце)
4 35
6.05.2005 г., 14:32 ч.

Една малка част от нощта 

  Проза
4.7 / 3
1941 0 5
1 мин за четене
В една малка част от нощта аз лежа тихо цялата в сълзи, а раните в сърцето ми, измити от греха не спират да напомнят за себе си. В една част от нощта усещам тежест някъде дълбоко. От колко време е така? Съзнанието ми не спи, душата ми не спи. А някъде навън ... вали дъжд - силен и проливен дъжд... Отнета истина ... Отнети часове ... Откраднати мигове в една малка част от нощта. Аз мразя оставащото време, неизживяно, несънувано. Незапомнени думи, незначителни ... Ти си там, където и най-силната любов не би могла да те достигне. Ти го искаше, нали ? Затова не можах да те спася. Затова не можах да остана...
В една съвсем малка част от нощта, аз плаках за китарата, защото тя бе останала назад, някъде в миналото, далеч от нашето щастие. Тя звучи тихо, тя тъжи, тя жали за нашите песни, за нашата любов ... Тя никога вече няма да запее истински. Никога няма да омагьосва чрез твоите пръсти ... Ти си там, на най-тъжното място, където няма китари, там, където няма вълшебства ...
В една част от но ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момиченце Всички права запазени

Предложения

Още произведения »