Нощ е. Какво е нощта в този град? Самота. Шумна веселба. Суета. Преструвки. Неспокоен сън. Любов, или само секс, който я замества. Не знам точно. На мен лично нощта ми прилича на жена.
Да вземем за пример тази нощ. Седя на бара. Пия наливна бира и си говоря с момичето, което мие чашите. Симпатична е. Осемнайсет-деветнайсет годишна. Не я попитах за възрастта. Има си приятел. Това, разбира се, не и пречи да ме сваля, както не пречи и на мен да я свалям. Говорим си хубаво. Разменяме си взаимни усмивки. Погледът и ме изпива. Усещам приятни тръпки. В първия момент не мога да рабера дали са от ледената бира или от предизвикателния и поглед. Както и да е. Разговорът ни продължава. Тя ми задава повече въпроси от необходимото. Мъчи се да вникне в мен, да ме анализира. Изгаря от желание да научи колкото се може повече. Залива ме с гъвкав поток от думи. Уловки. Замаскирани капани. Не мога да отрека – хитруша е. Но добродушна. Без пошлост и интригантство. Това и е хубавото. Личи си, че е по-различна от останалите. Другите момичета на нейната възраст щяха да ми задават съвсем типични и стандартни въпроси. Въпросите не ме плашат, просто мразя преструвките. А това, което ме радваше, беше, че в миячката нямаше преструвки. Черните и коси ми допадаха. Очите и също са черни. Пъргави и любопитни са като игриви котки.
Жена, нощ, котка... има нещо мистично в това. Само дано котката не се окаже черна. Глупаво суеверие, но когато черна котка ти мине пътя, най-напред за него се сещаш.
Усещам, че започвам да мисля глупости. Трябва да спра! Само котки и жени са ми кусурите в момента. По съвсем друга причина дойдох в този бар. Човекът, който чаках, закъсняваше вече десет минути. Бях изпълнил поръчката, оставаше само да си получа парите. Ако бях малко по-добре с финансите, никога нямаше да приема подобна поръчка. Какво да кажа? Доста кървава работа се получи. Исках да го направя по-стилно, но волята на клиента беше такава. Сатъри, месарски куки, отвертки... дори вадене на зъби. И това ще си го окачва на стената в хола. Искал да му нарисувам картина, изпълнена с насилие и кръв. С такъв възторг ми обясняваше колко да бъдат труповете, как трябвало да изглежда лицето на главореза със сатъра. Въобще един куп гадости. Е, аз ги нарисувах, оставаше да си получа парите и да му дам картината.
Телефонът ми звънна. Клиентът се извиняваше, тази вечер бил възпрепятстван. Утре, в девет сутринта, щял да дойде и да ми плати. Дори щял да ми остави по-голяма сума от уговорената. Дано си удържи на думата, иначе ще трябва да му приложа на практика сцените от платното. Нали изкуството искало жертви? Останал съм с два лева. Като си платя бирата, ще остана и гладен. Казват, че за художниците гладът бил полезен. На гладен стомах художникът рисувал най-добрите си картини. Не знам кой го е казал това, но аз мога да кажа, че и с пълен стомах рисувам не зле. Вярно - познавам художници, които предпочитат да рисуват на гладно, но не и на жадно. Те са по-особени художници, трябва им малко бутилково настроение. Едни търсят музата във водката, ракията, други в уискито или виното. Всеки според възможностите и вкусовете си. А има и такива, които макар на преклонна възраст, все още се оплакват, че имат нужда от нещо младичко да ги вдъхновява. Абе, въобще, само с вдъхновение изкуство не става. Иска се и много работа. Един колега не барваше четката, с години. Питахме го какво става, кога възнамерява да направи нещо ново? А той все отговаряше, че чакал да му дойде вдъхновението. Като му дойдело и щял така да се разработи, че да задмине всички. Е, за съжаление колегата почина и така не го дочака това пусто вдъхновение. Та за това, най-доброто вдъхновение е работата.
Ето такива мисли ме налягаха в топлата августовска нощ. Бирата ми свършваше и постепенно излизах от своята вглъбеност. Отново се заприказвах с момичето зад бара. Черните и очи ми се усмихваха. Предложих и да я рисувам. Беше съгласна...
© Калоян Бинев All rights reserved.