Jul 17, 2006, 11:22 AM

Една от онези нощи

  Prose
1.4K 0 0
1 min reading

Беше една от онези нощи, в която всеки очакваше да се случи нещо лошо, когато е опасно и те хваща страх, че някой може да посрещне утрото сам, с разбито сърце и откраднати мечти.
С всяка следваща минута мракът ставаше по-плътен, небето по тъмно, звездите угаснаха от скръб, стопиха се в чернотата. Дори и пълната мъртвешки бяла луна скри тъжното си лице зад буреносен облак. Сякаш се страхуваше от това, което предстоеше да се случи и не искаше да стане съучастница в убийството на една любов.
А аз стоях и те гледах безмълвно, докато сълзите не ми попречиха. Те се раждаха, живееха за част от секундата и после умираха, отнесени от вятъра. И всичко това, за да не те видя, за да не разбера, че си тръгваш от мен. Някаква последна, взета на заем надежда ме накара да протегна ръка, да те спра, да те задържа до себе си. Но бездната на нощта безмилостно те поглъщаше с всяка следваща твоя крачка.
Напразно се опитвах да запазя щастието. То отдавна вече не ми принадлежеше. Бях като пеперудите, които летят към гибелта си, към примамващата ги светлина на свещта. След тях остава само пепел от изгорени криле. И на мен ми остана единствено това - пепелта от погубената любов. Стъпките между теб и мен чертаеха космическо разстояние, пътят на нашето сбогуване.
Обърна ми гръб... И си отиде... Просто така... Нямах сили да тръгна след теб, сякаш стотици, хиляди малки ръце се протягаха от дербите на миналото, за да ме хванат, за да ми попречат да те последвам.
Беше една от онези нощи, в която всеки предчувстваше, че ще се случи нещо лошо, задушаван от парещия дъх на предстоящата раздяла.
А аз стоях, забила поглед там, някъде в лепкавия мрак, когато заваля. Явно и луната не бе успяла да свърши сълзите си и сега плачеше.
За тази нощ ще се спомням всеки път, когато по прозореца ми затанцуват дъждовните капки. Нощта, в която ти си отиде, аз не успях да те спра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ипек All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...