Събота е. Преди този ден прекарвахме заедно. Сега аз лежа на леглото, Луната любопитно наднича в стаята. Гледам филм-драма, с участието на теб, мен и миналото време заедно. Самотата ми прави компания. Да, само тя! Само ако можеше да си тук, до мен... ти да ме галиш, ти да ме прегръщаш, ти да ми шепнеш"Обичам те"... Ти вместо нея! Но, уви! Ти си там... далече... някъде в безкрая... И може би си с друга някоя... Ако можеше да видиш сълзите ми, ако можеше да усетиш сърцето ми, ако можеше да... Но не! Ти продължи напред! Аз се опитах, но те ми попречиха... Спряха ме... Чувствата ми, любовта ми... Сърцето ми не иска друг! Иска теб! Бие за теб! Цялото ми същество копнее за теб! Кога най-после ще разбереш, че те обичам и винаги ще е така?! Вярно, ти не знаеш какво усещам, когато се разминем... когато погледите ни се срещнат... Не знаеш колко съм щастлива, когато те накарам да се усмихнеш... как се радвам на едно "здравей"... Не знаеш! И няма да разбереш...
Събота е... самотата ми прави компан ...