Ще ви разкажа една история за двама души, които въпреки, че всички бяха против тяхната любов никой не можа да ги раздели. Тези двама души се казваха Джесика и Ерик. Ето и малко повече за тях, но съвсем мъничко, защото всичко за тях ще разберете постепенно.

Джесика беше загубила родителите си, когато е била много малка. Тя беше отгледана от едно семейство, което имаше едно момиченце и едно момче. Семейството хич не я обичаше и я беше направило тяхна слугиня. И я караха всичко да прави тя, и за всичко нея обвиняваха.

Ерик беше син на семейството, което отгледа Джесика. Той се държеше по същия начин, по който се държаха с Джесика и родителите му. Ерик имаше по малка сестричка на име Елизабет. Единствено Елизабет не се държеше грубо с Джесика. Даже обратното смяташе я за най-добрата си приятелка.

Минаха десет години откакто Джесика беше при семейството. Тя вече не беше малко дете. Беше станала вече на шестнадесет години. И за тези десет години не и позволиха да има собствен живот и приятели. Но един ден, когато  Джесика излезе да се поразходи малко срещна случайно една групичка деца, който слушаха музика и танцуваха. Тя седна да ги гледа и тогава едно от момчетата отиде при нея и я попита:

-    Здрасти! Случайно да не ни гледаш как танцува ме?

-  Здрасти! Да, ако трябва, ще си тръгна, не искам да си имам проблеми с никого.

- Не, остани може да ни гледаш дори ако искаш може и да потанцуваш с нас.

-    Ако не ви преча?

-    Не, спокойно. Как се казваш?

-    Джесика. А ти?

-  Майкъл. Е, идваш ли, или трябва да те влача подир мене? -Джесика се засмя и каза:

-     Естествено, че ще дойда. Не искам да ме влачиш подир теб.

-      Добре.

И така Джесика почна да се събира с тези хора, с които се беше запознала. Даже я приеха в групата им. Но носеше маска, за да не научат коя е всъщност. Те и дадоха прякора „невероятната”. Защото наистина си я биваше в танците.

Един ден родителите на Ерик организираха в негова чест тържество. И поканиха групата „Бързите”. Но не знаеха, че Джескика участва в нея. Повода за тържеството на Ерик беше неговото завършване. Той не се беше прибирал цяла учебна година и сестричката му, която беше на дванадесет години с нетърпение очакваше неговото завръщане у дома. От това, което ви казах се досещате, че Ерик е на осемнадесет години.

Когато се прибра и извика:

- Прибрах се. – и изведнъж се чува вика на сестричката му Елизабет:

-    Батко-о-о-о-о-о-о-о, ти се прибра!

-     Да, звездичке прибрах се вече. – по едно време се чува:

-    Елизабет ела тука да ти дооправя косата. – и по стъпалата слезе Джесика, но с пола и къса блузка. Елизабет каза:

-      Джеси, виж кой се прибра.

-       Да, видях. Здравейте, сър. Ели, ела тука да те дооправя.

-  Мислех, че са ти забранили да се обличаш по този начин, когато празнуваме нещо. – каза малко ядосан Ерик.

-    Да, ама тая вечер ще карате без мен.

-    Как така без теб? Кой ще ме обслужва?

-    Някой друг. Аз няма да съм тука.

-    Защо?

-    Имам изпити.

-    Вечерта ли?

-    Да. Изпитите ми са вечер, защото през деня, за да ви слугувам не мога да отида. – Джесика оправи косата на Елизабет и излезе. Но никой не знаеше, че няма изпити, а има работа с групата. Нали трябва да танцуват за партито на Ерик.

Вече пристигнаха за партито. И тя понеже беше така да се каже отговорника на групата. Тя каза на микрофона няколко думи преди да започнат да танцуват. След това тяхната първа песен, на която танцуваха бяха на Ice cream- Защо ли? След това на Linkin Park – Nubm, In The End. Джесика се изтощи много. Но въпреки това успя да се справи.

Ерик за сметка на това не спря да мисли за Джескика. Колко много се е променила за една година. И не само характерът и, но и външният и вид. Но изведнъж си каза на ума, че не може да се влюби в нея. Тя е под неговото ниво. Поне той така си мислеше. Изведнъж си спя погледа върху „невероятната”. Но той не знаеше, че това е Джескика. Тя забеляза, че я гледа и си каза на ум: „Тоя пък какво гледа? Сякаш не ме е виждал десет години. Егати надутия дето е.”

След партито  Джесика тъкмо да си тръгне и Ерик я дръпна на страна и каза:

-   Защо криеш лицето си зад маската?

-   Защо ли?

-   Да.

-    Защото не искам да разберат коя съм.

-    Но, защо?

-     Защото ще си имам неприятности.

-    Добре. Поне ми кажи как се казваш. Моля те.

-     Наричат ме „невероятната”. Само това мога да ти кажа.

-     Ей, „невероятната”, хайде да тръгваме. – каза Майкъл.

-      Идвам.

И тя си замина без да даде отговор на Ерик. Тя каза на Майкъл:

-    Благодаря, че ме измъкна.

-      О, няма защо. За теб винаги, красавице.

Джесика се прибра доста късно, но Ерик я чакаше. Но тя не знаеше защо? Джесика тъкмо си влезе в стаята, когато видя, че Ерик е там. Тя го попита:

-    Какво правите тук, сър?

-    Чаках те.

-     Така ли? И защо, ако мога да знам.

-    Искам да разбера как ти има изпитът?

-     Добре, защо?

-      Защото не ти вярвам, че си била на изпит.

-      Така ли? И защо?

-   Защото съм сто процента сигурен, че си била с някой приятел. А майка ми и баща ми изрично ти казаха да не се  събираш с никого. Според тях трябва да си останеш без приятели. Заслужаваш го.

-     О, нима и защо?

-   Защото не си изпълняваш добре задачите. Започвай да чистиш. Виж на какво прилича стаята ти?

-    На какво?

-   Има само учебници и книги.

-    Да, е и?

-    Да изчезнат от тук.

-     Няма. По скоро вие изчезнете от тука.

-     Защо?

-   Защото съм уморена и трябва да се наспя. - и тя порече да го изгони от стаята си, но той я бутна и тя се удари много лошо ръката. Даже я навехна. След това той се осъзна какво е направил. И клекна до нея и каза:

-     Извинявай, не беше нарочно. Не исках да те нараня.

-   Не ща и да знам за това. Махайте се от стаята ми. - и тогава тя се ядоса и за да я успокои  Ерик я хвана. Но след това я целуна, отнесе си един голям шамар и го изрита от стаята си.

Ерик застана на стената до врата и се зачуди защо я целуна. Той не можеше да си обясни това, което става с него от както се е прибрал в тях. От тази целувка Ерик още повече се промени. Някак си започна да се държи по-мило с Джесика.

Мина вече месец от както Ерик се промени спрямо Джесика. За този месец бяха направили три, четири  партита и групата, която танцуваше беше отново „Бързите”. Ерик ги канеше само заради „невероятната”, защото подозираше, че тя е Джесика. И май се оказваше прав със всеки танци. Не знае от къде ама „невероятната” му напомняше на Джесика. Но не беше сигурен дали е тя.

Един ден Джесика беше много натоварена имаше да си учи трябваше да ходи на тренировки и да почисти къщата. Вече една седмица не можеше да си почине да се на спи. По едно време Ерик я видя и отиде при нея и каза:

-    Джеси, какво ти е?

-    Нищо ми няма. Защо?

-    Не ми изглеждаш много добре.

-     Добре съм. А и защо питаш, едва ли те интересува нещо за мен. – и Джесика си продължи работата.

След това отиде на тренировките си. Изкара ги и се прибра да си учи, но преди да седне и намериха още работа тя едвам се държеше на краката си. И за малко щеше да изпусне книгите, които подреждаше. Ерик я видя и каза:

-    Чакай, ще ти помогна.

-     Няма нужда и сама ще се оправя.

-  Не, няма да се оправиш. Знаеш ли какво? Отиди си почини, изглеждаш много уморена, аз ще довърша тука. – Джесика остави книгите и каза:

-     Това не е ваша работа, сър. Не съм и уморена. Така че... – и не си довърши изречението и припадна. Ерик я хвана и я занесе в стаята и. След като я занесе я сложи да спи и щеше да я целуне отново, но се спря. Тръгна да излиза от стаята на Джесика, но блъсна без да иска сака и, с който ходи на репетиции. И видя маската на „невероятната”. Това значеше, че неговите подозрения са се оказали правилни.

Минаха вече три месеца от както Ерик разбра истината. За рождения ден на сестра му Елизабет той попита Джесика дали ще остане за празненството? Но не получи отговор. След два часа Ерик хвана Джесика и я заведе в стаята си, защото знаеше, че там нямаше никой да ги безпокои. Той каза:

-    Защо не ми отговори, когато те попитах нещо?

-    Защото мисля, че не е ваша работа.

-    Така ли? И без това ще си тука.

-   Моля, нещо не ви разбрах, сър. – и тогава Ерик показа маската, която беше взел от стаята на Джесика. И попита:

-    Това твое ли е???

-   Откъде го взехте?

-    Попитах нещо.

-      Да, мое.

Тогава Джесика вече разбра, че той знае за групата. На партито след пред последната песен Джесика каза нещо:

-   Моля за малко внимание. Дами и господа, следващата песен е на N`Sync - Bye, bye, bye. Това е специален поздрав за Елизабет.

Песента започна и когато дойде нейният ред  да танцува, Джесика при една от стъпките си махна маската пред всички. И оттогава загази, и то много.

Забраниха и да излиза въобще и на всичкото отгоре и дадоха много повече работа отпреди. Добре, че беше лято, иначе какво щеше да прави с училището, не знам. Толкова се преуморяваше, че не може да бъде. Но най-странното беше, че Елизабет почна да се държи като родителите си, а Ерик се държеше някак си приятелски с нея. Нещата при нея се преобърнаха и тя не знаеше как?

Един ден Ерик я извика, за да поговорят. Джеасика отиде. И той каза:

-   Добре ли?

-     Да, нищо ми няма, само съм малко уморена. Защо?

-  Ами... откакто... нашите разбраха за групата, настроиха и сестра ми срещу теб. И мисля, че не ти е приятно да се държат така с теб.

-    Така си е, но какво да правя вече съм свикнала.

-     Не бива така. Ела имам изненада за теб.

-    Каква?

-   Ще видиш. – и той и затвори очите и я заведе до една стая в мазето. Там където никой няма да се сети да ги потърси.  Джесика като видя мястото каза:

-    Какво си намислил?

-     Просто да се позабавляваме.

-    Нима... и как?

- Така, както трябва да се отпразнува седемнайсетият рожден ден.

-      Ти знаеш, че днеска имам рожден ден?

-  Разбира се. – Ерик извади един малък касетофон и пусна музика. Така цял ден не можаха да ги намерят къде са се загубили. Джесика си прекара страхотно. Но понеже беше уморена седна на дивана да си почине и заспа. Ерик видя, че е заспала и си каза да не я буди  и я зави със едно одеало и прекара цялата нощ при нея да я гледа как спи. И оттогава разбра, че не изпитва омраза към нея откакто е дошла в тях, а точно обратното. И той не знаеше защо?

Мина лятото Джесика пак почна да ходи на училище. Всичко вървеше добре докато нещата не се объркаха и то заради Елизабет. Тя се беше забъркала в неприятности. Един ден едни момчета я бяха притиснали и Джесика ги видя. Тя отиде при тях и каза:

-   Оставете я.

-    Защо? Кой казва?

-      Аз.

-     Джесика, остави ме и сама ще се оправя.

-  Не мисля така, Ели.  – и докато си говореха едно от момчетата удари Елизабет. Джесика го избута и застана пред Елизабет и каза:

-    Да не си я ударил повече. Ясно.

-    Не. – и вместо да  ударят Елизабет, те удариха Джесика, защото им беше застанала на пътя. Накрая Ерик се появи и спаси положението.

След няколко часа Джесика се съвзе и веднага Елизабет и намери работа. Тя каза:

-   Ставай, имаш работа за вършене. – но Ерик каза:

- Ели, ти не си в ред. Мама и татко са те настроили против Джесика. Осъзнай се Ели тя ти спаси живота.

Оттогава Елизабет стана като преди дори разбра, че брат и е „хлътнал” по Джесика и нямаше нищо против.

Един ден Ерик извика Джесика и я накара да го последва. И тя нямаше друг избор освен да го последва. Той я извика, за да и каже, че е влюбен в нея още от като се е прибрал. Но не знаеше, че Джесика е била влюбена в него от много дълго време. И така той и каза всичко, което чувства. И от тук всички се досещате какво е станало. Но това беше за кратко. Тя не знаеше, че чувствата на Ерик не са искрени и се е бил обзаложил с приятелите си, че ще и замае главата.

Вече две седмици Ерик я лъжеш, че я обича. Една вечер Ерик и момчетата са бяха събра ли. И Джесика им носеше за пиене нещо и точно преди да почука на врата, тя чу един разговор и разбра всичко. Едно от момчетата попита Ерик:

-   Ей, Ерик, какво стана с Джесика?

-    Ами нищо. Върза се на въдицата ми.

-    По дяволите, значи печелиш.

-   Да. Нали ти казах, че тя няма как да ми откаже. И знаете ли какво се оказа?

-    Не, казвай.

-    Ами, че тя е била хлътнала по мен от доста време.

-     Оле – е – е – е тя е много зле.

-      Да, не е въобще от моята класа.

И в този момент, когато чу това, Джесика изпусна пред вратата подноса и изчезна нанякъде. Тогава момчетата я видяха и почнаха да се смеят и тогава Ерик осъзна грешката си. Докато слизаше по стъпалата Джесика изпусна верижката, която винаги носеше. Ерик я намери и искаше да и я върне, но не можа да я намери.

След тази случка Джесика напусна дома му. Никой не знаеше къде е отишла. Ерик я търсеше под дърво и камък, но така и не я откри. Един ден обаче Ерик беше завел Елизабет на едно състезание по танци и там се беше натъкнал на Джесика. Но тя дори не го погледна. Дори Ерик си помисли, че между нея и Майкъл има нещо. Точно преди Джесика да излезе на сцената Ерик я дръпна, за да поговорят. Но тя си дръпна ръката и излезе на сцената. И както се очакваше групата на Джесика победиха. След състезанието Майкъл искаше да поговори с Джесика. Те отидоха на по усамотено място. Но те не знаеха, че Ерик ги е последвал. Джесика каза:

-    Какво има? Да не би да...

-    Да, Джеси ще се наложи да се разделим. Разбрах, че да ме приели и ...

-    И трябва да отидеш, нали?

-     Да. Но не искам да те оставя сама тука.

-     Не се безпокой, все някак си ще успея да се оправя с групата.

-    Не се притеснявам толкова за групата, колкото за теб.

-     Защо?

-     Видях, че Ерик те беше дръпнал за ръката. И...

-    Спокойно, ако се доближи до мен, нали знаеш какво се случва със всички, които се опитат да ме доближат.

-      Да.

-    Ами тогава?

-    Добре, ти печелиш.

-   Както винаги. Ще ми липсваш. Кога ще заминаваш?

-     Утре.

-    Добре, ще те изпратя тогава.

-      Добре.

Така Майкъл замина. Джесика беше много тъжна и отиде на нейното място, което никой не го знаеше(поне така си мислеше тя). Защото Ерик се сети, че ще бъде там и отиде. Джесика беше седнала с гръб от към където беше Ерик. И не го видя. Той протегна с двете си ръце покрай врата на Джесика и каза:

-    Това е твое.

-     Ти какво правиш тука? Откъде знаеш къде съм?

-      Знам. Като малка често идваше тука.

-      Откъде ми взе синджирчето???

- Когато чу разговора ми с момчета, го изпусна по стъпалата. Търсих те къде ли не.

-    Така ли, защо?

-     За да ти го върна.

-   Благодаря, че ми го донесе. Поне едно нещо да направиш като честен.

-  Синджирчето беше повод само да те намеря. Искам да ти се извиня, не постъпих честно към теб.

-    Късно е вече да се извиняваш. – като каза това Джесика си замина.

Мина вече половин година от както Ерик не се беше виждал с Джесика. Тя много му липсваше. Все си мислеше какво ли ще и каже ако се видят отново? И не му идваше на ум как да поправи стореното зло от него. За това време, в което Ерик не беше виждал Джесика тя откри много неща за семейството си. И един неочакван ден Джесика се завърна при семейството на Ерик, но не като едно мило, добро момиче. А като преуспяла певица. Елизабет я видя като слезе от колата и едвам я позна. Тя извика на брат си:

-    Батко, ела да видиш кой се прибра?

-   Ели, недей вика. Кой се е прибрал?

-     Джесика.

-    Какво? Но как?

-     Така както си тръгнах така и се завръщам. – каза Джескика.

-   Елизабет, остави ни малко на саме.

-      Добре, батко.

-    Мислех, че никога повече няма да те видя.

-    Да, и аз така мислех, ама се наложи да се върна.

-   Какво искаш да кажеш?

-     Имам неуредени сметки с родителите ти.

-    Какви?

-      Ами за това, че са ме излъгали най-нагло и подло.

-      Това не го вярвам.

-   Нима?! Ами попитай ги защо държат една от стаите заключена.

-     Защо да ни пита? – се обади майката на Ерик.

- Защото там държите цялата информация за семейството ми. Защото сте искали да не разбера истина.

-     Каква истина, Джеси??? – попита Ерик.

-   Истина е, че преди аз да се родя, едно момиче е слугувало на семейството. И при нея както и при мен са и забранявали всичко. Но тя се е била влюбила в едно момче и те я изгонили от семейството. Един ден след като аз съм се родила майка и татко са претърпели катастрофа и семейството ви е решило да си отмъстят на родителите ми чрез мен. Така ли е?

-    Откъде знаеш?

-   Казаха ми. Моята работа свърши тука. Довиждане.

-    Джесика, почакай. – каза Ерик, но тя си замина.

След две седмици след това, което ви казах току-що Елизабет имаше рожден ден. И Джесика беше поканена с групата да ги забавляват. Но преди Джескика да излезе Ерик я дръпна и я заведе в стаята си. И каза:

-  Не ми пука, че родителите ми са ти сторили това. Не ми пука, че може да ги мразиш. Пука ми само за едно и то е за теб.

-      Защо?

-   Защото направих грешка, като постъпих така с теб преди време. Малко по-късно разбрах, че приятелите ми са били навити от майка ми, за да ме накарат да постъпя така с теб. Наистина съжалявам.

-     Не мислиш ли, че е малко късно за това.

-  Не. Защото за любовта никога не е късно. – и Ерик целуна Джесика. И отново Джесика беше щастлива.

След като си поговориха Джескика излезе на сцената. Тя пя и танцува така както никога. Но преди последната си песен, която щеше да изпее тя каза на Ерик и Елизабет да се качат на сцената. Последната и песен беше Вдигни очи. След рождения ден на Елизабет, Ерик и Джесика се събраха отново заедно и този път никой не можа да ги раздели.