На Алекс, която ми каза, че в момент на отчаяние и далеч от нея, ще напиша нещо красиво за нея. И когато това стане, тя ще го прочете и ще се обади.

Живял някога в едно далечно царство самотен цар, който имал само една дъщеря. Принцесата била толкова красива и с добро сърце, че баща й се страхувал да не бъде наранена и затова я държал затворена във висока кула, която имала само един прозорец. Принцесата растяла самотна и тъжна в кулата. Вечер присядала на перваза на прозореца, гледала нощното небе и мечтаела за любов. Една такава вечер принцесата видяла странна сянка да прелита пред луната, загледала се в нея и познала, че това е змей. Макар и затворена, принцесата не била откъсната от света, защото царят й пращал всеки ден по една нова книга. Зачудила се девойката защо звярът лети така, сякаш изпълнява свой собствен тъжен танц. Часове седяла така и гледала как крилатото същество прелита и танцува. На следващата вечер отново застанала на перваза и зачакала да види дали змеят ще танцува пак. И ето, че не минал и час, и познатата сянка се появила и отново започнала своя танц на тъгата. Оттогава принцесата започнала всяка вечер да гледа полета на змея, а в мислите си тя се питала каква ли е историята на това странно същество, излязло от нейните книги. Така започнали да минават нощите на девойката, докато една нощ змеят не прелетял близо до кулата. Принцесата се изненадала и скочила да се скрие далече от прозореца, за да не я види звярът. Но бързо се опомнила, престрашила се и се върнала до прозореца. За нейна изненада змеят кръжал около върха на кулата и гледал за нея. Приискало й се да се скрие отново, но нещо я задържало до перваза. Уплаха побягнала по гърба й, когато звярът се снижил и кацнал на прозореца. Но принцесата останала все така загледана в съществото и накрая се спряла и погледнала в неговите очи. Те били толкова чисти и същевременно тъжни, не животински, а разумни човешки очи. Девойката сама се учудила, когато устните й изрекли покана към змея да влезе в кулата. Звярът поседял още на перваза, гледал хубавицата и накрая бавно пристъпил в стаята. Принцесата не знаела какво да направи, но ето, че змеят отново я изненадал. Сега той гледал в нейните искрящи, невинни очи и с плах човешки глас попитал не се ли страхува от него. Тя казала, че се страхува, но в същото време знае, че той не би я наранил. Бегла нотка на живец преминала през очите на съществото, то се обърнало към прозореца, погледнало отново принцесата, поклатило глава и излетяло навън. Цяла нощ девойката не мигнала и мислила за тази странна среща и дали щяла отново да види полета на змея.

Неусетно изтекъл следващият ден и настъпила вечерта. Една сянка прелетяла ниско над гори, поля и хълмове, стигнала до висока кула само с един прозорец, и влетяла вътре. Сега там имало две самотни души, които още не го осъзнавали, но вече копнеели една за друга. Змеят бил единственият другар за принцесата, а девойката връщала човешкото в един омагьосан звяр. Царската дъщеря разказвала за самотните си години, а съществото се връщало в своето минало. Някога змеят бил млад и красив момък, който се влюбил в дъщерята на една вещица. Но вещицата била зла, разбрала за момъка и дъщеря й и се заканила да ги раздели. Един ден тя се явила пред него и му поставила три задачи, ако той успеел да ги изпълни, щял да има ръката на любимата. Той изпълнил първите две заръки и отишъл при вещицата за третата. Тя казала, че ще го превърне в змей и ако дъщеря й го хареса и такъв, значи е минал изпитанието. Но това било капан и момъкът загубил човешкия си облик и повече не видял своята любима. Сега той живеел в една планинска пещера на границата на кралството, а всяка вечер летял и се надявал да зърне отново дъщерята на вещицата, докато една вечер не видял една прекрасна девойка да седи на своя прозорец. Така минали месеци. Всяка вечер змеят излизал от пещерата си, прелитал реки, долини и хълмове и влизал в кулата на принцесата.

Но хората на царя, които носели провизии на принцесата и ги качвали с въже до прозореца й, забелязали, че змея все по-често лети в околностите на кулата. Един ден царят заповядал на най-известния си ловец да се скрие в подножието на кулата и да следи за съществото. Една седмица ловецът гледал как всяка вечер змеят посещава принцесата и мислил как да иде да съобщи на царя. Нямало как да излъже или да премълчи, затова събрал смелост и се явил пред своя господар. Царят много се разстроил от новината, но не обвинил ловеца. Свило се бащиното сърце, мило му било за неговата дъщеря, която била оставена на милостта на звяра. Мислил дълго царят, но все до едно решение стигал - да убие змея. Пратил най-добрите си стрелци в гората близо до кулата и им заповядал да прострелят змея.

За поредна нощ принцесата и змеят били заедно и девойката си била наумила една молба. Отдавна искала да се махне от своя затвор, възхищавала се на летенето на своя другар и искала да го помоли ако може да я изведе на раменете си да полетят заедно. Дълго време молила девойката, а змеят отказвал, страхувал се да не я изпусне и тя да се убие. Но принцесата не отстъпвала, настоявала и молила докато накрая змеят се съгласил. Застанал той на прозореца, а тя се покатерила на гърба му. Скочило съществото с девойката на раменете си и разперило криле. Вятърът ги изпълнил и двамата се понесли из небесата. Змеят първо обиколил няколко пъти кулата, а после се понесъл към гората. Щастлива била прекрасната принцеса. Тя летяла на раменете на добрия змей, вятърът раздухвал косите й и изпълвал дробовете й. За първи път чувствала свободата. Щастлив бил и змеят, който отново се усещал човек и отново чувствал. Но не летели дълго двамата. От гората се чул повей на тетиви и три стрели се забили в гърдите на змея. Хората на царя чакали цяла нощ да видят звяра и когато видели сянката да прелита над тях, не се поколебали и изпълнили задачата си, но те не могли да видят, че на гърба на съществото лети и царската дъщеря. Превил се змеят и паднал към върховете на дърветата. Тежко било падането. Счупили се клони и кости, но с последни сили змеят прегърнал новата си любима и я предпазил. Спряла го твърдата земя на гората, но бил той бил още жив. Отворил очи и видял прекрасната девойка, толкова крехка в неговите ръце, но жива и здрава. Сълзи потекли от очите му, но успял да се усмихне, за последен път в живота си. Принцесата не вярвала, не знаела, не разбирала какво се случва, но сълзите й не спирали. Змеят издъхвал в прегръдките й и светът й се срутвал. Счупените тела на стрелите се подавали от гърдите на любимия й, от очите му текли сълзи, но той се усмихвал, усмихвал се на нея. Тя го погледнала през сълзите си, опряла гърдите си в стърчащите клечки и натиснала надолу. Целунала го нежно, докато кръвта й се смесвала с неговата.