Беше дъждовен и мрачен ден. Всичко около мен беше в кал, а капките дъжд тихо падаха върху мократа земя.
Вървях към училище улисана в собствените си проблеми. Мислех за живота си. Всеки ден беше еднообразен. Всичко се повтаряше и нищо не ми правеше впечатление. Бях потънала в размисли.
Тогава изведнъж чух звук от акордеон. Обърнах се по инерция. Видях един стар човек. Въпреки лошото време той стоеше под дъжда и продължаваше да свири своята песен. Знаех, че това е единсвения начин той да изкара прехраната си и ми стана много мъчно, когато видях, че всички хора го подминават без даже да го погледнат.
Нещо в сърцето ми се сви. Знаех, че трябва да му помогна. Върнах се и пуснах последните си стотинки в картонената кутия, която вече беше подгизнала. Аз щях да ги изхарча за нещо глупаво, а знаех, че като ги дам на този нещастен човек мога да направя нещо наистина смислено и хубаво!
В този момент старецът се усмихна и каза с топъл глас “Благодаря”. Нещо в мен се преобърна. Целият ми ден тръгна ...