ЕДНО, ДВЕ И ТРИ
по Сара Кейн
ЕДНО:
Обичам ги. Те сега са всичко, което искам и което имам. Те са моят живот. Те са аз. Моите противоречия, моите две граници. С единият започва всичко, а с другият свършва.
Обичам го, обичам го вече цяла вечност. Той ми подари живота си още на първата среща, сърцето си, себе си, целият себе си. Накара ме да обичам, без да искам.
- Заради теб искам да се нараня. Да видя кръвта си с цялата и вина. Да те накарам да пиеш от нея, да подтисна срама от това, което съм. Да не бъда себе си, пред теб. Мразя те! Обичам те! Мразя себе си! Ще ме излекуваш. Скоро... Никога...
ДВЕ: - Обичам я! Обичам я вече цяла вечност. Тя е момичето с пианото, което сънувах, нея, преди да я познавам. Тя ме събуди, тя ме уби. Дишам, живея чрез нея. Всичко, всичко за нея, от мен за нея.
ЕДНО: - Заведи ме на лекар! Искам някой да открие болестта ми. Извън мен. Да не съм виновна. Да ме лекуват с лекарства, с хапчета... да е грип, любовен грип, за седмица. Да се излекувам, да не бълнувам. ...