Едно признание...
Никога не съм вярвала, че ще се стигне до тук... Появи се в живота ми почти толкова случайно, колкото случайно и се стигна до тук!
В началото ти бях казала, че прекалено много съм рискувала, за да бъда с тебе и че всъщност не знам защо съм го направила, но само се надявам да не съжалявам! Но ето...-мина почти половин година и вече знам защо съм с теб, а и вече не само се надявам, а знам със сигурност, че не съжалявам за абсолютно нищо! Съжалявам само, ако някога по някакъв начин съм те наранила, обидила или засегнала... Моля те, прости ми!
...Най- вероятно не го осъзнаваш, но ти наистина значиш адски много за мен... Аз просто се нуждая от теб...От усмивката ти, от целувките ти, от всяко едно твое докосване...Нуждая се от всичко прекрасно, което си, което имаш и което ми даваш непрестанно...Всичко, с което ме правиш безкрайно щастлива...Никой досега не ме е карал да се чувствам така както ти!!!
Благодаря ти! Ти си всичко, което винаги съм искала...всичко, което съм търсила...всичко, от което имам нужда, за да съм щастлива... Ти си всичко за мен!
Без теб се чувствам празна... Липсваш ми всеки един миг, когато не си до мен... Искам да споделя с теб всяко едно изживяване- всяка усмивка и всяка сълза; всяка радост и всяка тъга; всяка своя мисъл... Не знам какво направи с мен и как го направи... Знам само, че съм щастлива!!!
Откакто си част от живота ми аз съм по-различна - по-добра, по-усмихната, по-силна... Защото ти не просто си част от живота ми, ти си част от самата мен. Затова и не искам никога да те губя, защото ще загубя и онази част от себе си, която ме прави щастлива - ще загубя силата си, усмивката си, добрината си...ще загубя всичко, което след толкова дълго търсене открих!!!
...Сега пиша това и треперя... Треперя, защото нещо ме изгаря отвътре... Защото съм разтресена от едно чувство, което вече не мога да задържам в себе си... Треперя, защото искам нещо да ти кажа, а нямам смелост и сили да го направя... Но не издържам вече; не мога повече да отричам очевидното и да залъгвам сама себе си... Но и не мога да бъда толкова смела колкото ми се иска... И все пак ще го направя, макар че няма да е по начина, по който ми се искаше... Ще го направя - ще разкрия душата си и ще отворя сърцето си, не само защото не мога да продължавам повече така, а просто защото ти го заслужаваш...
Заслужаваш да знаеш...колко много те обичам... Да, това е! ОБИЧАМ ТЕ!!!
© Полина Рускова All rights reserved.
