ЕДНО ПЪТУВАНЕ КЪМ...
Днес е Денят. Големият ден. Знаем го само ние тримата – Питър, тъмнокожият Алън и аз – Ханс Мюлер. Това е Денят, в който ще разберем успешен ли е трудът на живота ни. Работихме почти двадесет години в Университетската лаборатория към катедрата по ядрена физика в Нюйоркския университет, където тримата останахме като асистенти след успешното си дипломиране. За местата нямахме конкуренти. Бяхме най-добрите – и тримата бяхме пълни отличници на курса по ядрена физика. Оставането ни беше прекрасна възможност да осъществим проекта, който не даваше мира на търсещите ни знание умове още от студентските скамейки, нашата студентска мечта – «Машината на времето». Отдадохме ù живота си, мисълта си, знанията си. Отдадохме ù себе си. Днес можем да проверим резултата от този труд, защото смятаме, че вече сме готови. Всичко е изчислено, проверено, разработено. Успяхме преди всички други да получим в лабораторни условия онова нищожно количество антиматерия, което беше нужно за едно ...