Наскоро завърших обучението си и съм това, за което цял живот съм мечтал - рицар. Гордея се с благозвучното си име, показващо моето мъжество и непобедимост - Педро фон Лузъришев. Но стига толкова за това. Пет часа сутринта е, отивам на първото си рицарско състезание - ще участвам в боя с мечове, с конете и копията. На тренировките побеждавам постоянно, ставам все по-добър и по-велик. Най-накрая турнирът започна. Първата ми битка беше срещу Габриелишен Омаришен фон Батистута. Стиснах здраво меча в ръце, гонгът удари и започнахме да се дуелираме. Замахнах веднъж, втори, трети път и... изпуснах меча си. Той полетя, прободе една кокошка и се заби в едно дърво. Докато се опитвах да измъкна меча си, фон Батистута не пожела да ме пожали, да изтрие челото ми, като ме довърши, а ме налагаше като животно. Както се казва "На чужд гръб и сто тояги са малко". Не стига срама, който брах, ами после и кокошката трябваше да плащам (това се нарича - да ти съблекат ризницата от гърба). Поне имаше печено ...