Едно рицарче - Педро фон Лузъришев
Наскоро завърших обучението си и съм това, за което цял живот съм мечтал - рицар. Гордея се с благозвучното си име, показващо моето мъжество и непобедимост - Педро фон Лузъришев. Но стига толкова за това. Пет часа сутринта е, отивам на първото си рицарско състезание - ще участвам в боя с мечове, с конете и копията. На тренировките побеждавам постоянно, ставам все по-добър и по-велик. Най-накрая турнирът започна. Първата ми битка беше срещу Габриелишен Омаришен фон Батистута. Стиснах здраво меча в ръце, гонгът удари и започнахме да се дуелираме. Замахнах веднъж, втори, трети път и... изпуснах меча си. Той полетя, прободе една кокошка и се заби в едно дърво. Докато се опитвах да измъкна меча си, фон Батистута не пожела да ме пожали, да изтрие челото ми, като ме довърши, а ме налагаше като животно. Както се казва "На чужд гръб и сто тояги са малко". Не стига срама, който брах, ами после и кокошката трябваше да плащам (това се нарича - да ти съблекат ризницата от гърба). Поне имаше печено за обяд. След два часа обаче ми стана зле, отидох да нахраня кучетата собственоустно, не стига това, ами ходих и на тоалетна няколко пъти. Дойде мачът за големия турнир. Възседнах кончето си, хванах здраво копието и очаквах съперника си - дон Джобакос фон Кастела. Гонгът удари. Фон Кастела подкара коня си, аз моят също, внезапно обаче кончето ми обърна и започна да бяга от фон Кастела. Опитах се да го възпра, но в този момент копието ми се заби в земята, усетих как летя и правя акробатически кълба във въздуха. Жалкото бе, че паднах по глава на нещо, което приличаше на кал, но миришеше ужасно. В същия момент бяхме нападнати от вражески рицари. Оттеглих се. Реших да се самоубия, все пак с нищо нямаше да помогна. Взех арбалета си, поставих го срещу мен, вързах с конец спусъка и заотстъпвах назад бавно. Тъкмо щях да се самоубия, но се спънах в някаква летвичка, паднах, арбалетът изстреля стрелата и уби човек зад мен. Разплаках се, дори не можех да се самоубия. Внезапно около мен се насъбраха рицари и ме вдигнаха на ръце. Бях убил вражеския крал. Аз съм най-великият рицар на всички времена.
© Лъчо Узунов All rights reserved.
