През големите прозорци на класната стая, тъй без позволение, се промъкна един слънчев лъч. Настанил се удобно на черната дъска, той се зае с шпионаж. На учителския стол, както той предположи, седеше госпожата. За да разбере какво прави тя (такава му беше мисията), той с усилие се извъртя и някак си успя да се отрази в щипката на химикалката ù. Контролните работи на учениците стояха настрана, забравени и може би непроверени. Тя мислеше, личеше си по погледа. Може би ù беше мъчно и той, детето на Слънцето, знаеше защо.

       Само след седмица класът, с който беше споделила четири години от живота си, щеше да я напусне. Знаеше, че ще ги вижда по училищните коридори да тичат зачервени от смях. Те ще се спират смутено и ще я поздравяват "Здравейте, Госпожо!", а тя ще ги разпитва дали са се запознали с новите госпожи, как са оценките по новите предмети, трудно ли им е в пети клас. С детската си наивност те ще разказват какво им се е случило на втория етаж, а тя през цялото време ще се взира в очите им и ще търси това, което живееше в нейното сърце-обич.

       Звънецът би. След малко тя ще отвори вратата. През ключалката се промъкват гласовете, шушукането и кикотът им. Днес ще се усмихва, както и утре и така до края на седмицата. Но сега, през тази минутка, тя остави една сълза да се търкулне по бузата ù.

       Тайният агент видя това, но дали децата щяха да го разберат? Може би, след години, когато погледнат назад, ще си спомнят за нея. Не беше сигурен, затова си отбеляза да ги навести и да им напомни за последната седмица, в която очите на учителката останаха замислени.

       Тази нощ имах посетител, сестрата на Слънцето, Луната. Между завесите имаше място, колкото да си покаже едното око. Тя се усмихна, смигна ми и се оплези накриво. Аз вече не съм дете и при мен тези не минават. Обърнах се на другата страна и замижах. А тя, хитрушата, ми запя вълшебни песни в ухото и ме отнесе далеч, далеч в приказната страна на сънищата. Там, сред пухкави облачета и розови цветчета, чух една забравена приказка. Разказа ми я сам Сънчо, който я научил от едно слънчево зайче.