Едно специално цвете
В повечето училища зимата царува скуката, а през пролетта всичко цъфва и става по-весело и хубаво, по-цветно. Но не и в училището, където уча. Там не цъфтят цветя от години. По-хубаво е есента, когато листата на дърветата покапват като оранжево-жълт килим по плочника и когато кестеновите черупки изпукват при всяка стъпка.
Но веднъж едно малко цвете се появи в училищния двор. Синьо цвете беше, необикновено. Още щом подаде главичка, разбрах, че е необикновено... Никога не бях виждала такава красота!
Всеки ден наблюдавах цветето. То беше решително. Проби оградата на бурените и се устреми към слънцето. Постепенно започна да се разтваря. Един ден, вместо небесносинята цветна пъпка, намерих прекрасно, напълно разтворено цветче, а в чашката му капка утринна роса поглеждаше света.
Така и не разбрах какво беше това цвете, но от тогава в училищния двор започна пак да се появява живот. Все още не цъфтят много цветя (само кокичета и маргаритки), но все пак е по-весело и цветно.
© Тара All rights reserved.
