Jan 30, 2016, 10:52 AM

Еднообразие 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
899 1 1
Всички са свикнали с еднообразното ежедневие, всеки ден едно и също. Няма промяна, динамика, живот. Но защо? Защо позволяваме това да се случи? Идва етап от живота, в който хората без да искат определят пътя си. Избират си една пътека и тръгват по нея. Цял живот. Всекидневно се сблъскват с трудности, но не се борят, за да разрешат проблемите си. Просто се примиряват с тях. За тях това е нормално. Всекидневно да се спъват в един и същи камък и да не се опитат да го отстранят, а просто са съгласни как е отредена фалшивата им съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??