Mar 12, 2011, 12:58 PM

Едноръкият 

  Prose » Narratives
637 0 1
4 min reading
Към този нечовешки страшен хълм,
където триединно светят
страдание и вяра, и надежда…“
Йордан Кръчмаров
Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло. Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на мекия стол, пушейки, четях романа „Мътни времена“ на Ангел Веселинов. По едно време някой изтегли притворения плъзгащ портал и извика. Излязох. Пред мене стоеше около четиридесет годишен еднорък мъж, леко брадясал, с кестенява къдрава коса и мургаво лице. Сериозните му тъмни очи излъчваха смесено чувство. Със здравата си мускулеста ръка буташе колело, към което бе прихванато леко триколесно ремарке. Дрехите му бяха доста износени, а обувките стари. Приличаше на вехтошар.
„Боже! – казах си аз – Докъде докара тази демокрация хората…?“
- Кого търсите? Днес никой не работи!
- Имам уговорена среща със Стефан Гюров.
- Съжалявам, не е сигурно дали ще дойде! Вие кой сте?
- Ангел се казвам. Уговорката беше, че ще дойде днес – каза той, като ме погледна виновно.
- Аз съм Петър – усм ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Пеняшки-Плашков All rights reserved.

Random works
: ??:??