Глас.Сняг.Дървета.Къща.Вятър.Стон.Стъпки.Зло.Красота.
Тишина.Шепот.Сърна.Мирис.Гръм.Агония.Убиец.

Глас в гората.Снегът е навалял равномерно.Там са крайните дървета на гората.Къщата на пазачите е далече.
Вятъра духа леко, но реже като с бръснач. Без малко да се спъне.Чу се изтормозен стон и псувня веднага след него.
Стъпките леко се заглушаваха от снега. Беше изпълнен със злоба простив всичко. Красота на другия край на гората.
Тя се огледа и ослуша, беше прекрасна тишина.Сякаш вятъра странно шепнеше. Сърната помириса нощния въздух и тръгна.
С ъгълчето на окото си долови пламъка, след което се чу гърма.Нещо я ритна отдясно и тя падна.
Агонизираше бавно и мъчително. С последни сили видя убиеца си.Той беше без душа, не беше човек...