Ега ти животът

- Животът е гаден понякога. И то много. – каза Киро Борсата и отпи сериозна глътка от чашата с уиски. – И що все на мен ми се случва, мама му стара? Таман ми стане хубаво и Онзи горе побърза да ме перне през ръцете. Злобничък е малко, така да знаеш! Не носи на чуждо щастие. Аз ако бях на негово място - на Земята щеше да цари мир и любов и световното първенство по футбол щеше да е всяка година. 
         Борсата отново надигна чашата и потопи мъката си в нея. Тъгата в очите му можеше да разплаче закоравял рецидивист. Седяхме на сянка в едно кръчме, позиционирано в Южния парк. В един след обяд нямаше много хора. Жегата беше убийствена и след третата чашка можеше човек да се обърка, че е в Сахара на сафари. Ние обаче бяхме добре запознати с географията и такава грешка можехме да допуснем само след първата бутилка, а и тогава не беше сигурно.
Борсата ми се бе обадил по обяд и жално приплака по телефона да се видим. Имал големи проблеми. Екзистенциални направо, както обичаше да казва, макар и дълбоко в себе си да имаше съмнения относно значението на тази дума. Хич не ми се излизаше в тази жега, но, нали съм си жертвоготовен по отношение на приятелите, минах под душа с надеждата да оправя светогледа след тежката вечер. Снощи почна Световното първенство по футбол и ние като активно спортуващи елементи и болни фенове стартирахме и нашето първенство по пиене и ядене пред телевизора. Очертаваше се хубав месец без жени и с много футбол. Какво повече му трябва на един мъж?
         Отпих с наслада от студената бира. Тя влетя в мен като буен планински поток и предизвика приятен хлад в критично затопленото ми тяло. След тежка вечер е препоръчително да се започне с бира. На това военните му викат разузнаване с бой. Така разузнаваш обстановката и създаваш благоприятна среда за следващите питиета от по висок калибър, като водката например. В областта на питейната култура нещата трябва да са поставени на ясна научна основа. Въобще към употребата на алкохол трябва да се подхожда научно обосновано. В противен случай рискуваш да приключиш борбата под масата, което е твърде аматьорско.

 - Борса, къде е проблемът, мен? Сподели защо седим тук, в тази адска жега, вместо да се наслаждаваме на мекотата на леглото и да се настройваме за следващия мач! Какво терзае така душата твоя? - казах, след като запалих цигара и дръпнах от нея насладата на ценител на хубавия тютюн.

- Пич, аз съм прецакан. Тотално и безвъзвратно. – каза Борсата и отпи нова продължителна глътка от уискито. Така пиеше само мъж, поставен в безизходица.

-  Какъв е проблемът? – рекох – Какъвто и да е, ще го решим. Затова са приятелите, мен - да помагат.

- Моят домашен крокодил, жена ми, иска да гледа световното с мен. – простена Борсата – Представяш ли си?

         Не можех да си го представя. Нещата бяха по–лоши, отколкото си мислех. В топ десет на най–гадните неща в живота на един мъж това беше под номер едно. Твърдо.

- Вчера ми го заяви това най–сериозно. – продължи Борсата – Викам й „Гледай си „Листопад” и не се мешай в неща, дето не разбираш!” Тя обаче ми заяви безцеремонно, че тази година ще гледа откриването на Световното с мен. Искала, моля ти се, да разбере защо животът ми спира по време на футболен мач.  Викам си - айде, ще ù позволя да гледа един мач с мен с възпитателна цел. И си вкарах най–големия автогол. Такива само Вуцов ги забиваше навремето на световните финали. Красиви, неспасяеми и запомнящи се. Само дето бъркаше вратите.

         Борсата спря тирадата, колкото да отпие от чашата поредната умопомрачителна глътка и продължи:

- Направи тя салата и разля питиетата по чашите. А бе, всичко, както си пише в дебелите книги - и седнахме да гледаме ЮАР срещу Мексико. Тук започна голямата драма на моя живот. Аз си пийвам и се наслаждавам на добрия футбол, който показват двата отбора, което ме учуди малко, между другото. Мислех, че са дървосекачи и ще блъскат топката яко, но те ме изненадаха приятно. Жена ми обаче не. Издържа точно пет минути без да се обади и после се почна. „Гледай го този какъв е красавец! – вика – Ау, а пък вратарчето какво е пъргаво!  Леле, как се мята! Хубавец ми е той!” "А бе - викам - това да не ти е конкурс за красота. Млъкни  и гледай, че ме дразниш! Не мога да се съсредоточа върху мача от теб." Тя обаче - не. Не млъква това чудо на природата и това си е. Като почна едни въпроси. Този със свирката какъв е? Що свири сега, ами не вземе да млъкне? Не се било свирило точно така. Много фалшиво го правел. Какво е сега това "засада"?  Какви са тези картони, дето ги дават? Това се правело само в училище и то до трети клас. Ужас, ти казвам. Ужас!  Деветдесет минути не млъкна. Нищо не разбрах от мача. След края си викам: "Добре! Издържахме този тормоз. Не ми е за първи път. Поне ще си гледам на спокойствие Франция и Уругвай." Само аз съм си мислел така, се оказва. Тя заяви, че мачът много ù харесал и ще гледа и другия. Това така ме потресе, че викам - тази вечер аз футбол може да не гледам, но поне ще се напия. Качествено и с мерак. Така, както само аз си мога.

         Като каза това, Борсата надигна чашата и довърши остатъка от уискито. Остави я на масата с две идеи по–силно отколкото е прието, но достатъчно, за да привлече вниманието на сервитьорката. Тя дотича при нас с бързината на милосърдна сестра. Когато един мъж се нуждае от помощ, това му личи от километри. И винаги се намират жени, които да се опитат да го спасят. Това, майчинският инстинкт, е голяма работа!

         Борсата поръча ново уиски и продължи:

- Нема напиване, пич. Знаеш, когато адреналинът ти е в повече, алкохолът гори като бензин. Като почна моята от първата минута, та до края на мача. Франсетата били много готини. Гледай как им стоят фланелките, като на манекени. А бе личало си, че са от столицата на модата, а тези уругвайци изглеждали като берачи на маслини. Опитах се да ù кажа, че там маслини няма, но тя ми отвърна, че нищо не разбирам. Друго било френската култура. Направо си личало как тичат по терена, но някак си по-фино и културно от другите. И как можело тези южноамериканци така да ги спъват като овчари, вместо да им ръкопляскат на финеса, с който стъпвали на терена. Едвам изчаках да свърши мачът. Вярваш ли ми? Четири години го чакам това Световно и накрая така да ме прецака тази моята. И знаеш ли какво ми заяви,  щом свърши мачът? Много й харесало и щяла да гледа и другите срещи. А кажи ми сега има ли справедливост в този шибан свят? Последната мъжка крепост падна с гръм и трясък, а аз не знам какво да правя. Дай акъл! Затова ти се обадих.

         - Загазил си сериозно, Борса. – констатирах – Тук трябва да се вземат бързи и крути мерки, иначе рискуваш да гледаш световното през крив макарон, както се изразяват някои по–учени от нас.

- Добре де. Това го знам, обаче главата ми нищо не ражда. Трябва да помагаш.

- Тя, главата ти, по принцип трудно ражда. Като жена, на която ù трябва инвитро, е.

- Не ми философствай, ами помагай!

- Не става така тази работа. Гениалните решения изискват сложна логистична подготовка. Определено не се вземат на няколко бири. Ще трябва да минем на водка.

- Ако щеш, на метан минавай, но дай идея!

         Помахах на сервитьорката весело, като щастлив и задоволен гей. Тя си отзова с бързината на лоша новина. Поръчах ù бутилка водка, което я направи толкова щастлива, че едва не ме разцелува. Борсата помръкна.

- Това аз ли ще го плащам? – попита.

- Да съм казвал, че адвокатските съвети са евтини? Искаш ли да гледаш цялото световно с жена си? – контрирах.

- Твърдо не.

- Тогава трай, бабо, за хубост! И да знаеш, че те минавам по тънката тарифа, като приятел.

- Добре, добре. – бързо се съгласи Борсата – Пий и мисли! Искам решение в най–кратки срокове.

         Сервитьорката донесе бутилката и купа с лед. Като за начало - беше добре. Разляхме по чашите.

- За решението! – вдигнах тост аз.

- За решението! – солидаризира се Борсата.

         Отпихме дълга номадска глътка. Борсата извади кубински пури. Аз поръчах мезе. Грубо е някак си да употребяваш алкохол на гола маса. Не е изискано. Споделих това с Борсата. Той се съгласи. Бутилката скоро свърши, а идеята още не бе узряла в главата ми. Погледнах сервитьорката, барем нещо ми роди акъла. Беше хубаво момиче, все пак, а, както знаем, красотата стимулира.  Тя обаче ме разбра погрешно и донесе още една бутилка. Недоразумение, но кой отказва на хубави жени? Не и аз. Поехме и тази бутилка. Някъде към нейната среда идеята сама изплува в главата ми, като отдавна загубена подводница.

- Водата. – казах.

- Каква вода бе, Грег? – стъписа се Борсата – От пет часа сме на водка. Майната ù на водата! И мача изпуснахме.

- Не бе, пич. Водата е твоето спасение.

- Айде сега! Глупости ли ще си говорим?

- Гениите винаги са били неразбрани. – констатирах тъжно и отпих от водката. – Слушай сега! Ще кажеш на жената, че спират водата в блока, поради авария. До какво ще доведе това?

- Ще отиде при майка си, защото тя не издържа и ден, без да си вземе душ.  Отделно миенето на чинии и други такива битовизми.

- Ами това е решението, пич.

- Да де, ама авария няма. Тъпо е, Грег.

- Авария има, пич. Спираш водата във входа от централния кран. За няколко часа, колкото да я изпратиш при мама и при татко. После пускаш и здравей, здравей, живот. Не съм ли добър а?

- Мамка му!  Ти си гений, пич.

- За това говорим. Само трябва добра организация. И някой съсед, който да те прикрива.

- Имам го. Пепи Манивелата. Много мой човек.

- Ами, нека купонът започне сега.

         Вдигнахме чаши и се чукнахме. Борсата не беше вече този смачкан и обезверен мъж, който видях в началото. Раменете му бяха изправени, а в очите му горяха палави огънчета. Световното първенство по футбол щеше да си остане мъжка територия. Поне и тази година.