Feb 7, 2010, 11:52 AM

Егоистично

1.3K 0 1
1 min reading

 

 

 

 

 

А как само исках да преглътна до болка насълзените ти мисли и да успокоя трепетите ти тревожни.
Да ти покажа цвета на есента в локвите, оглеждащи се в очите ми.

Да побера света в джоба си, да му сложа панделка и да ти го подаря.

Да щракна с пръст и времето да спре.

Макар и за миг, но исках да чуеш как сърцето ми спира да бие, щом си наблизо.

Дори за секунда, но да видиш себе си през мечтите ми, през поруменелите ми страни, през самата мен.

Да разбереш, че не си сам, когато тъмнината те обгърне.

Да чуеш как ти казвам, че дори и далеч, пак ще си близо да топлината на сърцето ми.

Исках да знаеш, че дори и разбито, то иска да отнеме болката ти.

Егоистично, но я искам само за себе си. Сега светът е твой, дари ми нея поне...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марти Петрова Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...