7.02.2010 г., 11:52

Егоистично

1.3K 0 1
1 мин за четене

 

 

 

 

 

А как само исках да преглътна до болка насълзените ти мисли и да успокоя трепетите ти тревожни.
Да ти покажа цвета на есента в локвите, оглеждащи се в очите ми.

Да побера света в джоба си, да му сложа панделка и да ти го подаря.

Да щракна с пръст и времето да спре.

Макар и за миг, но исках да чуеш как сърцето ми спира да бие, щом си наблизо.

Дори за секунда, но да видиш себе си през мечтите ми, през поруменелите ми страни, през самата мен.

Да разбереш, че не си сам, когато тъмнината те обгърне.

Да чуеш как ти казвам, че дори и далеч, пак ще си близо да топлината на сърцето ми.

Исках да знаеш, че дори и разбито, то иска да отнеме болката ти.

Егоистично, но я искам само за себе си. Сега светът е твой, дари ми нея поне...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...