Ех, тия мъже...
/монолог на сочната женственост/
Мани, мани…
Бях си нежно девойче – нейде на 79 килограма спирах кантара. Ама се омъжих и…
Стана тя една…
Моят се научи да готви. Благодарение на мен. Като постоя гладен три – четири дена, взе готварската книга и… Сега е главен готвач в едно ресторантче.
А иначе – ама аман от тоя мъжки глад! Това искал, че и сготвено да е, че и вкусно, че и да не предизвиква разстройство…
Капризи!
Мечтая си за един магазин: „Храна за мъжа“. Влизаш, вземаш две десетинакилограмови опаковки, а на тях пише „За мъже. Пълнокачествена, полезна храна“. Сипваш му някоя и друга лъжица в паницата на пода – и готово…
Аз ли? Ми, моята е лесна. Лапам всичко на масата. Оня ден се позазяпах в телевизора и гледам – почнала съм да поливам третата пържола с шоколад. Вкусно!
Все пак… Реших проблема с излишните килограми – вече смятам всички за нужни…
Освен това – не съм аз виновна. Разбира се, че той е виновен. И – козметиката. Загледах се в етикетчетата на рекламираните укрепващи фасадата мазилки: подхранващ крем, подхранващ лосион, подхранваща нощна помада… Аз – на диета, те тайничко ме подхранват!
Затова карам едновременно три диети… Ми, с една не мога да се наям…
Купих си и колан за отслабване. Ама ми отесня.
А, моят е друго. Бори се с шкембето си, ама то все е крачка пред него. Миналата година беше планирал да отслабне с 10 килограма. И се движи по план. Остават му само 15…
И я кара по разчетите си. Сложил строг режим: „Обяд в 12 часа. Ако не се случи нещо извънредно – няма да ям… 12, 15 часа. Случи се…“
Гордее се, че е обявил война на килограмите си. А колко пленници е взел…
Дебели ли? Не, щастливи сме.
Та може ли да е щастлив човек на диета – гладен, злобен, търсещ какво да захапе и по-бързо да го отхапе…
Защото доброто в човека трябва да е много. А какво по-добро от мръвка със сланинка обиколена?
© Георги Коновски All rights reserved.
