Ангел толкова се беше вживял в ролята си, че мина през преобразувателя, като само промени размера си, без да снема връчените му срещу подпис бели криле. Нервно размахвайки ги, влетя през прозореца на шефския кабинет и шумно изстреля новината:
-Шефе, в лаборатория 3 има проблем!
-А?... Да?... Какъв? – прозвуча след малко, с леки паузи между думите гласът на Шефа. Беше се отнесъл нанякъде. Какво ли пък можеше да се случи? Като Лаборатория 3 бяха оборудвали и ползваха третия електрон на подарения им от вселенците атом. Разположението на Л3 беше чудесно спрямо ядрото на атома– нито прекалено близко, че да поглъща опасните му лъчения, нито много далече от него, така че да получава нужната енергия... Всичко необходимо за експеримента беше изчислено, синхронизирано и проверено до най- малката подробност. Бяха проектирали прекрасно изглеждаща и щадяща среда, разполагаща с всякакви ресурси.
-Единият участник в експеримента осъществи връзка. Недовелен е. Иска да сменим другия .Иначе се отказвал ...