Експериментът
Ангел толкова се беше вживял в ролята си, че мина през преобразувателя, като само промени размера си, без да снема връчените му срещу подпис бели криле. Нервно размахвайки ги, влетя през прозореца на шефския кабинет и шумно изстреля новината:
-Шефе, в лаборатория 3 има проблем!
-А?... Да?... Какъв? – прозвуча след малко, с леки паузи между думите гласът на Шефа. Беше се отнесъл нанякъде. Какво ли пък можеше да се случи? Като Лаборатория 3 бяха оборудвали и ползваха третия електрон на подарения им от вселенците атом. Разположението на Л3 беше чудесно спрямо ядрото на атома– нито прекалено близко, че да поглъща опасните му лъчения, нито много далече от него, така че да получава нужната енергия... Всичко необходимо за експеримента беше изчислено, синхронизирано и проверено до най- малката подробност. Бяха проектирали прекрасно изглеждаща и щадяща среда, разполагаща с всякакви ресурси.
-Единият участник в експеримента осъществи връзка. Недовелен е. Иска да сменим другия .Иначе се отказвал от участие.
- Кой? Ад- ам ли?
Мъжът, участващ в експеримента шеговито наричаха Ад – ам. Ад от добавям /бяха му засилили гените отоговарящи за егоизма и желанието за надмощие и власт, и ам – заради нестихващото желание за храна. Дали заради модифицираните гени или поради друга причина Ад-ам вече едвам понасяше партньорката си, с която участваха в експеримента. Че беше красавица - беше,че в секса беше всеотдайна- беше, но... такава опърничава и непокорна, опитваше се да го напътства, все от нещо беше недоволна, все искаше още нещо. „Вечната всезнаеща претенция“ - така си я наричаше Ад-ам.
- Да, Шефе!
- Е, очакваше се.
- Да. То и Ли Лит едвам го трае вече, ама нали е на изпитателен срок. Мълчи си.
Шефът се замисли за малко. Беше лято, отпускарски сезон, трудно щеше да събере екипите. Пък и Ангел толкова се стараеше. Щеше да се справи с малко допълнителна работа.
- Махни Ли Лит от експеримента. Щом е на изпитателен срок имаме право да я местим. Сложи я в отдела на Сат. Със Сат-Ан ще се сработят. Пусни в лабораторията доброволка със засилен ген за подчинение. Само не барайте тоя за любопитство!
-Добре, Шефе! Ами...
- Какво, бе Ачо? А, забраните и вариантите за нарушаването им остават. Кой от психолозите още се мотае в базата?
- Зърнах З. Мия в преобазувателя
- Добра е! Прати я в лабараторията за малко, да видим кого ще навие да наруши забраните .
А, и промени темата на експеримента в записите! Измисли нещо... Нещо от рода на „Възможности за постигане на хармонични отношения при първоначално контролирана среда..“
© Blue All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Радвам се, ако сте се забавлявали, момичета. Кате, мечта, мечта ама съкратено Ад...
-
Винаги съм за " влаковите композиции". Добра закачка! Така е, откакто , каквото съществува. Аз се заредих с усмивка и сега, когато моят домашен Ад-ам е вече добре на - ам-кан и почистен, може да се пробвам за изпълнение на допълнителните екстри, с които върви.
Браво, Блу! Ама ме разсмя с тази З...мия... -
Блу, ама ти така си го подредила Ад-ам. Мъж-мечта.
Мисля, че експеримента продължава и скоро не му се вижда края.
Забавно е. -
Амиии според мен по-скоро "наблюдаващият" е попрекалил с катализаторите и средата е станала леко взривоопасна
-
Благодаря, че се заинтересувахте от експеримента. ДПП, той си продължава, само дето средата вече не е контролирана. Участниците направо ѝ видяха сметката. /на средата/
-
Хахаха, малееее, то ей такива луди като вас са експериментирали в зората на съществуването ни и затова сега сме на това дередже: ) Готино е Блу, браво!
-
хахахахаха - Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
