- Eлизабет. – Всяка нощ той бълнуваше това име.Майка му се бе притеснила - колко ли можеше да обича това момиче? Колко е силна първата любов? Коя бе тя, защо бе толкова специална за него?
Елизабет определено бе красавица, но не като онези. Онези изкуствените. Тя не слагаше почти никакъв грим. Не се обличаше с разголени дрехи, нито имаше перфектният маникюр. Тя просто бе красива, от онези девойки, които ти се струваха прекрасни дори рано сутрин щом се събудят. Кожата ù бе светла и толкова мека. Устните пълни, в един приятен нюанс на розовото, нослето малко, косата къдрава и черна, като един от кичурите ù бе светло-син, което ù придаваше невероятна свежест. А очите ù... бяха като небосвода. Толкова сини и искрени. Когато се оглеждаш в тях, ти ще видиш чистота и невинност, доброта и нежност – утопия за един по-съвършен свят. Тя имаше излъчване на дете, незнайно дали от това, че не бе дорасла 1,55 височина или от наситените лунички по бузите ù. Но също така тя притежаваше и една искра. Иск ...